Шефът извика Подчинения и той дойде с два молива и две папки.

     – Омръзна ми да те гледам така – каза му намръщен. – Винаги се появяваш като от картина на Пикасо.

     – В смисъл? – потрепера гласът на Подчинения. Досега не беше сравняван с творба на гениалния художник.

     – В смисъл, че те виждам двоен. Триизмерен някак. Като ненормален си. Защо носиш по две неща? Две папки, два молива, че и две очи си сложил.

     – Ако единият молив се счупи, да имам резервен – оправда се Подчиненият; той имаше съвсем прилично обяснение за нуждата и от две папки, но не успя да го изложи.

     – Стига! – прекъсна го намръщеният шеф. – Седни и пиши със здравия молив.

     Подчинения приклекна, защото нямаше стол в кабинета, на който да седне. Помисли си дали шефът би имал нещо против да седне в неговото кресло, но тази мисъл така изпука в главата му, че направо изхвърча като тапа през ушите. Вдигна коляно и отвори папката; увери се, че моливът е остър и зачака.

     Като го видя в това състояние, шефът остана удовлетворен – същински щъркел с две шарени папки-криле и молив като клюн. Нека постои така известно време. После ще смени крака. Ще бъде интересно.

     При третото преместване на опорния крак шефът реши да проговори:

     – Трябва ни нов склададжия. Юрист човек.

     – Разбира се, шефе. – Подчиненият изпита внезапна радост от чутото. Значи все пак това беше началото на края на неговото мъчение. Опасяваше се, че ще стои така цял ден. – Имаме спешна нужда.

     – Не съм казал спешна. – Изхили се: всъщност Подчинения се нуждаеше спешно от стол. Обаче стол нямаше. – Просто нужда казах. Затова ще трябва да обмислим текст на обява за оповестяване на вакантната позиция.

     – Ние нямаме склад, но щом така сте решили, така да бъде – съгласи се охотно щъркелът. – Какво да напиша като начало?

     – Мисля, че ще е пракалено помпозно вестта да започне с Urbi et Orbi – „Към града и към света”. В крайна сметка не очаквам кандидати чак от целия свят; допускам, че по света дори има страни, които не са чували за нашата фирма. Но ако се занимсилш, не е съвсем изключено. Днес ние внасяме работна ръка от къде ли не – Молдова, Албания, особено от Норвегия и Швеция. Пребиват се хората за българско тескере само и само тук да работят. Икономиката дръпна шнура, така да се каже...

     Щъркелът смени крака си и се замисли за шнура. От време на време записваше по нещо на коляно.

     – Така че може и от другия край на света да дойдат да се кандидатират – защо не? Една обява за раобота в нашия случай спокойно може да започва с Urbi et Orbi. Обаче звучи много католически и затова не бива. Ние сме отворена фирма и приемаме личности със свобода на съвестта и вероизповеданието, нали?

     – Именно! Точно така! – щракна с устни Подчиненият. Съвестта му се почувства съвсем свободна да попита: - Приемаме и атеисти даже.

     – Защо не? Проблемът обаче може да дойде от пола. Ще запишем, че полът трябва да бъде поне определяем. Пиши!

     Записа внимателно и удебели.

     – Значи: юрист за склададжия търсим, с определяем пол и свободна съвест... Хм. Недостатъчно е. Постно. Трябва по-ситна цедка. Така ще явят милиони кандидати.

     – Простете, че ви прекъсвам – поде Подчинения. – Но за какъв склад? И защо да е юрист?

     Шефът го изгледа сурово, сякаш бе прекъснат от следобедна дрямка.

     – Склад нямаме, но и юрист нямаме. Всяка развиваща се съвременна фирма – такава като нашата! – има нужда от склад и от юрист. Това ще демонстрира потенция. Имаш ли склад, значи трупаш провизии, резервни фондове, имаш излишъци. Добре звучи за пред света – Urbi et Orbi. А ако се снабдиш и с юрист – това вече е върховенство на закона, правова държава, законен бизнес, защита на лични данни, еврофондове, деловодство, член и алинеи, параграфи, формализъм и глупост. Много глупост. Юристите са безкрайно глупави и ограничени хора, нали?

     Подчинения кимна.

     – Затова имаме нужда от такива. Ще го напъхаме юриста в някоя канцелария без стол да складира своите правни познания. Обаче ми трябва някой по-див юрист...

     – Юродив – смотолеви щъркела.

     – Браво бе, идиот! – зарадва се шефът. – Запиши, че търсим юродив, не просто юрист, а юродив склададжия... Браво, ще стане от тебе човек! Същински двуличник си, като тези в картините на Пикасо. Само трябва да си сложиш още един нос. Ама не сега, по-нататък.  Такаа... Стигнахме до възнаграждението.

     Щъркелът точно тук не се сдържа и стъпи и на двата си крака. Щеше да припадне. Знаеше, че тази дума звучеше съвсем цинично във фирмата.

     – Ще запишем, че възнаграждението е конкурентно. Сега така се казва.

     Подчиненият записа с облекчение. Нещастният кандидат поне нямаше да има причина да съжалява – конкурентното възнаграждение винаги е възможно най-ниското, когато в държавата и бизнеса виреят само монополите. Обаче никой не се досеща за това в първия момент, докато не клъвне.

     – А! – присети се още нещо шефът. – Тури още два епитета на възнаграждението, да сгъстим цедката! „Безапелационно” – да знае кандидатът, че не обичам апелации и жалби. И „твърдо” – отнапред да е ясно, че заплатата не се мърда ни напред, ни назад. Назад може, ама не дават, щото е на ръба на минималната за страната. Нали така, Пикасо?

     Кимна Подчинения, записа всичко и се оттегли с поклони заднешком.

     „Пернàт човек! – каза си шефът за щъркела, когато остана насаме и се просна в креслото си. – За нищо не става. Само такива вършат работа обаче. Другите са кръгла нула.”