May 10, 2018, 10:48 PM

Към града и към света 

  Prose » Narratives, Humoristic
5.0 / 3
765 1 6
5 min reading
Шефът извика Подчинения и той дойде с два молива и две папки.
– Омръзна ми да те гледам така – каза му намръщен. – Винаги се появяваш като от картина на Пикасо.
– В смисъл? – потрепера гласът на Подчинения. Досега не беше сравняван с творба на гениалния художник.
– В смисъл, че те виждам двоен. Триизмерен някак. Като ненормален си. Защо носиш по две неща? Две папки, два молива, че и две очи си сложил.
– Ако единият молив се счупи, да имам резервен – оправда се Подчиненият; той имаше съвсем прилично обяснение за нуждата и от две папки, но не успя да го изложи.
– Стига! – прекъсна го намръщеният шеф. – Седни и пиши със здравия молив.
Подчинения приклекна, защото нямаше стол в кабинета, на който да седне. Помисли си дали шефът би имал нещо против да седне в неговото кресло, но тази мисъл така изпука в главата му, че направо изхвърча като тапа през ушите. Вдигна коляно и отвори папката; увери се, че моливът е остър и зачака.
Като го видя в това състояние, шефът остана удовлетворен – същинс ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
  • I’m not used to talking to big crowds. Not even like medium or smaller ones. The only time I’m comfo...
  • It was that time of the night when the flames in the fireplace were most delightful, when the milk a...
  • Being educated, for God's sake, does not mean having a higher education ... Being intelligent does n...

More works »