Кънчо Петканов
Гледаше я с малките си черни очички. След това размърда закачливо антенките си. Май Кънчо нещо й се подиграваше. Така беше кръстила неканеното скакалче в къщи. Беше се разположило най-отгоре на гардероба и пееше ли пееше. Ами не можеше да го хване и това си е!
Естествено мъжът й прояви пълно безразличие. Кънчо не му беше конкуренция и съответно не го интересуваше. Дори го кръсти Кънчо Петканов. Звучало по-респектиращо. Тя се чудеше да се смее или мръщи.
И започна великото му дебнене. Незнайно с какво Кънчо се хранеше, а вечер си тананикаше щастливо. В един момент започна да й харесва. Осъзна, че след като го прогони ще й липсва. Да не повярваш!
И неизбежното се случи. Хвана го. Ей така като цвърчеше щастливо зад вратата, но на пода. За съжаление беше по нощница. И то с онази неприличната, прозрачната с която имаше още по-неприлични спомени. Сърце не й даваше да го убие и затова реши да го пусне в градинката пред къщи. Излезе тихо, за да не събуди мъжът си. Беше тъмно и едва ли някой щеше да я забележи. И толкова се вживя, че започна да му търси по-зелено и красиво местенце. В един момент я освети някакво нощно фенерче.
– Страхотна си, Танче! Винаги съм си го мислел, но сега се убедих с очите си.
Тя замря в ужас макар че разпозна гласа. Бързо пусна Кънчо, за да се прикрие с ръце.
– Ти, какво правиш тук в тъмното? – гласът й прозвуча сухо и грубо. Само това й липсваше! Публика!
– Ами прибирам се от банкет и те мярнах. Приличаш на горска фея. – усмивката на съседа, не се изтриваше от лицето му. Явно беше пил. Учите му бяха зачервени и светеха като на котарак.
– Не ти мисля лошото. Ще ти посветя стих. Толкова си вдъхновяваща!
Тя изсумтя презрително. Не стига, че я зяпаше безсрамно през оградата, а сега й се подиграваше. Врътна се и бързо се прибра в къщи. Надяваше се, че като изтрезнее ще размисли, а най-добре забрави.
След няколко дни получи писмо адресирано лично до нея. В него имаше еротично стихотворение за „нежни бедра”, „сочни гърди” и бяла кожа „като порцелан”.
В първия момент й хареса, почувства се поласкана, но после изпадна в шок. Само проблеми й липсваха! Ами ако случайно го беше прочел мъжът й?! Иди се обяснявай!
Набързо състави план. Спираше да поглежда, поздравява и разговаря със съседа. Той беше голямо момче и щеше да разбере намека. А вечер за утеха щеше да слуша пеещия Кънчо Петканов. Той беше единствения, който имаше право да я ухажва.
© Катя Иванова All rights reserved.
