Андрей седеше и сякаш се чувстваше неудобно от бездействието. Ина донесе две чаши с кафе и седна до него, въздишайки. Беше уморена, макар и да не беше правила нищо този ден. Тя бе облечена в лятна рокля до коленете, навън беше много горещо. Косата си бе прибрала отзад и беше наплескала очите си небрежно с очна линия. Тя имаше измъчен вид, сенките под очите й бяха дълбоки и тъмни, понеже не бе спала добре от дни. Но все още бе така красива в очите на Андрей. Той не я познаваше от толкова отдавна, а едва от година и почти нямаше представа за нейното минало, но това не го интересуваше въобще, защото обичаше нейната компания и всъщност обичаше самата нея. Но тя проявяваше особено безразличие към мъжете, което го озадачаваше. И все пак бе невероятна, не можеше да се отрече. Защо ли така не му обръщаше внимание? Тя понякога разказваше, когато била влюбена в някакъв, колко хубаво и същевременно отвратително било чувството. Накрая любовта им завършила трагична. О, той бил лош човек, но го осъз ...