Кървава разходка

                        КЪРВАВА    РАЗХОДКА                     15.06.2009

    Пролет е. Още по тъмно, във Варна сутрините са хладни и тихи. Гларуси и чайки крякат някъде назад между антените на блоковете. Роса е намокрила целия морски парк. Тази част е още дива и някак по-естествена. Мелек тича обезумял от свободата си и мокри късата си  козина. От полепналите капчиците изглежда блестящ и сякаш  от порцелан. Черен порцелан. Хората се плашат от него затова го разхождам много рано сутрин. Все пак, макар и прекрасен, е огромен канадски вълк. Погледът му е гневен, искрящ  и с много лоши обещания. Вероятно само аз различавам огромната доброта, стаена в същността му. Никога никого не е наранил, като изключим няколко сериозни дуела с други негови четирикраки опоненти, конкуренти или просто... приятели. 

    Стрелва ме с очи, замира и в следващия миг препуска бясно напред. Като лава на току-що изригнал вулкан. Заиграва се с отсечените пънове и хайде обратно. Хвърлих суха пръчка далече зад високите храсти. Черният му гръб се изви и изгуби след нея. Останах сам. Приближих ствола на отколешено бяло меше. Прегърнах го и затворих очи. Казват, че дърветата ни подарява от силата си и ни зареждат с енергия... “Господи, влей успех, разум и сила в деня ми!” Вярвах, че този ритуал и моята кратка молитва определено ме възраждат. Замислих се колко е хубаво да си жив и здрав и да се слееш с тази приказна и неподправена природна магия.

     Утрото се разбуждаше. Между дърветата морето искреше от надигналия се изгрев. Вече безброй птици се боричкаха и разпяваха в клоните на окъпаното утро. Зората настъпваше и безброй бистри капчици, пречупили кратки слънчеви лъчи,  сияеха като разноцветна мъниста. Краткият вой на корабна сирена ме изтръгна от унеса и първобитни емоции.           

     Мелек Салим се забави. Тръгнах към шубраците. Колкото повече ги наближавах, различавах между тях силуета на легнал човек. Вълкът беше притихнал върху него, а в огромната си паст стискаше гърлото му. Изкрещях силно и се затичах към тях. Мелек само ръмжеше заплашително и не искаше да пусне жертвата си. Изритах го силно, както много рядко му се е случвало. Наоколо имаше много пролята кръв... Задушавах се от уплаха. С разтреперани ръце проверих сърдечния ритъм на човека, но нищо не улових. Призля ми. Паркът пред очите ми  се изви в пулсираш танц и ме залюля нанякъде. Почти припаднах, но разбирах всичко. Разглеждах с мъждиви очи трагедията отстрани. Кръв по врата на младият мъж нямаше. По муцуната на песа също нямаше. По малко започнах да се опомням и да мисля нормално. Спомних си, че докато проверявах пулса, кожата на жертвата беше студена. Не чух викове, нито ръмжене, лай, боричкане... Исках да мисля, че кучето не е виновно за смъртта в парка. Черната тениска на младия мъж беше по-тъмна и някак по-влажна на места. Ръцете му, скръстени върху корема - целите изцапани с лепкава кръв. Никога няма да забравя лицето му. Притихнало и бледо, като издялано от камък. Очите леко притворени, а устните изкривени в болезнена гримаса. Мелек Салим припълзяваше бавно към мен. Скокнах и му завързах синджира за отдалечено дърво. Върнах се и отдалеч поогледах още. Ако имаше улики, не ми се искаше да ги доунищожавам.

     Близък роднина е висш полицай в системата. Първо на него се обадих. Смъртта е предизвикана от прободна рана с остър предмет в областа на корема. За мое щастие кучето ми не можеше да държи нож в лапите си. Миризмата на кръв го е възбудила и предизвикала известна агресия...