КЪРВАВИ СЪЛЗИ

Над града се свличаше бавно ноща,небето се готвеше
да посрещне поредния пороен дъжд.
Всички хора се бяха прибрали,страхувайки се от светкавиците.
Не се виждаше жива душа по улиците.
Само едно момиче все още беше на вън.
Тя се бе загубила в спомени и мисли.
Беше загубила своята душа и вярата в любовта.
От очите и капеха кървави сълзи,сълзи проляти за един мухльо.
От колко време гаджето й си търсеше прична да я зареже.
И най-сетне му се отдаваше възможност.
Заради толкова голяма глупост той беше готов да остави
момичето,на което преди дни се кълнеше в любов и вярност.
Сълзите на Лина се стичаха като порой,
единствено небето и съчувства и прокапа дъждовни капки.
Лина не знаеше къде да иде,освен на мястото напомнящо на Николай.
Това място си имаше име "Детският кът".
Тя се запъти по криволичещата пътечка и седна на една
вече мокра пейка.
Но на Лина не и пукаше,тя и без това си беше мокра.
На ключодържателя си тя имаше джобно ножче.
И доста пъти го бе използвала,я да накълца нещо...като например ръката си.
Дълго време тя се взираше в блестящото острие.
Не знаеше иска ли да го направи или не.
Но със сигорност не мислеше да се съмоубива.Е,се пак джобно ножче.
Смъртта щеше да е дозта дълга и мъчителна.
Пък и Лина не си падаше по този тип самоубийство.
Би предпочела да се нагълта с приспивателни.
Едно от любимото й нещо беше да гледа как изтича кръвта й,
това я изпълваше.Приятелите й винаги са твърдяли че е странна.
Тя хвана ножа с лявата си ръка и запона леко да потърква
острието в длантта си.Раната ставаше се по-дълбока.
Болеше я много,но стискаше зъби и си мислеше
за онзи пустиняк,заради когото го правеше.
Знаеше че не си заслужава,но това беше единственото
нещо,което я успокояваше истински.Кръвта се стичаше
по пейката и се сливаше с дъжда.Лина продължи да реже,
като уголемяваше раната си.Докато не се оформи затворен кръг.
Но това не й стигаше.Колкото болката в сърцето й ставаше
по-голяма толкова повече тя се режеше.
И докато се усети ръката от лакета до края на палеца й
беше в кръв.Оформи се една кървава пътека.
Пътеката на живота й.Главата й започна да се замайва,
вече всичко беше размазано.Изведнъж телефона й извъня.
Беше той,Николай.Тя получи смс,в него пишеше
че той и компанията са в "Кариба"(заведение) и я молят
да отиде,за да се разберат един път завинаги.
Лина едва прочете смс-а,но реши че ще отиде,
дори да чуе само "Ами мисля че всико сърши!"
Тя тръгна пак по същата криволичеща пътечка,
замаяна и залитаща тя някак си се добра до кафето.
Влезе вътре,а малкото хора които имаше я гледаха
с изпъкнали от ужас очи,и си шушнеха тайно.Тя видя
"приятелите" си и се запъти към тях.Николай
беше хванал чашата с кафе,но в момента в който зърна
Лина той я изтърва.Гледката го уплаши.Учите й бяха кърваво
червени,лицето й беше пребледняло,по ръката й
се стичаше обилно количество кръв.
Лина погледна в очите му и видя ужъс и съжаление.
Но в един момент погледът й се замая и тя се струполи на земята.
А след това се чуваха само гласове,очите й бяха затворени.
Събуди се в непознато помещение,събуди се в болницата.
Ръката й беше превързана,а до нея стоеше Николай.
Очите му бяха зачервени,сякаш беше плакал.
Не,не Лина не вярваше на очите се,той наистина плачеше
и не се опитваше да прикрие болката в очите си.
Николай и обясни на дълго и на широко защо се е държал
хладно с нея толкова време.Лина искаше да му повярва,
но просто не можеше.Толкова пъти му беше вярвала,
а той все я лъжеше,че просто и сълзите не я обеждаваха
в невиността му.Единственото което искаше беше
да умре.И вече го беше измислила.Не мислеше че някой
ще страда за смъртта й.Най-малко Той.
Николай остана цяла нощ при нея.Само за малко излезе
и това беше грешката.След като се върна в стаята Лина бе изчезнала.
Само едно листче хартия имаше на леглото с думите
"Мило,искам само да ти кажа,че въпреки всичко,
което ми стори аз все още много те обичам.Прости ми,
не мога да ти вярвам,прекалено много си ме лъгал,
заради теб се превърнах в безчуствена кучка!
Желая ти всичко онова което съм изживяла
никога да не ти идва до главата.Бъди щастлив,но без мен!Обичам те!"
След тези думи написани с кървави сълзи,Николай излезе от стаята.
Той знаеше къде е отишла Лина.Тя беше в една недовършена сграда (ДНА
му викаха).И беше прав.Лина се беше запътила на там,
клатушкайки се тя стигна,качи се на покрива и застана на парапета.
А отдолу се чу вик,пронизал тишината.Николай крещеше:
-Не скачай!Това е лудост.Знаеш че те обичам.Не го прави няма смисъл!
-Съжалявам,мило.Но вече съм го решила.Ще приключи този Ад,
поевече не мога така!Омръзна ми!Но искам да знаеш,че
ти прощавам за всичко.Върни се при Десислава и бъдете щастливи!
 В този миг Лина скочи.Тя полетя не към земята,а
към свободата си.Тялото и падна пред очите на Николай.
В този миг сърцето му щеше да изкочи.Сълзите му се стекоха
неудържимо.И той прониза за последен път тишината.
-Прости ми мила.Проклинам се сега и завинаги!Нека душата
ми гори в Ада,за това което ти сторих!
 Но вече беше прекалено късно за съжаляване,Лина беше
мъртва и нищо не можеше да промени това...