Ето ме. Отново, за пореден път съкрушена. Ева. Дълго мислих и все пак реших да пиша. Друго не ми остава. Искам да излея тази болка в мен, обграждащата ме помия…
От дни наред съм в града, в моята малка мизерна дупка, която използвам за убежище, която въпреки всичко, въпреки преживяното в нея, аз пак намирам покой – моята квартира, в спокойните квартали в началото на града. Всъщност квартала беше добър, много. От години живея в него или в близост до него. Липсват обири, кражби, убийства, няма ги и циганите, които живеят в крайните квартали.
Дойдох си по две причини. Хазайката ми направи повърхностен ремонт на стаята. Имаше страшни течове, а от наводненията през лятото, те станаха масивни. Гледам, сложила някакви блудкаво розови кремави тапети с цветя от двете страни на стените – пълна гадост и завършила останалите в същия десен цвят другите стени. Вижда се, че е пестила, ама доста. Сложила един слой от розовата смес,да се види, че е правила ремонт. Тапетите недолепени като хората, които ...