Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, дори Ани при видя ú онемя.
Материята приличаше на нещо средно между коприна и сатен, не беше искрящо, а как да го нарека, млечно бяло. Изчистен модел рокля, дълга и семпла, с открити рамене и букетче бели цветя като паяжина на едното рамо, с по едно малко цветче от същите на ръкавичките и на полата надолу. Завидях на Светлин отново. Тогава погледнах Ани. Не, нямаше да завиждам и да ревнувам повече. Прегърнах през раменете моята малка красавица и се загледахме двамата в сватбената дреха. После Ани се сети нещо и ме извика навън.
- Такава рокля не съм виждала, като на принцеса от приказки. С много воали под плата, като кукла е в нея. Ходили чак от Асеновград да я взимат. И с ръкавичките до на ...