Глава 13 - Среща, къща и кум
Големият ден настана. Цяло село тръпнеше в очакване на Италианеца, както наричаха помежду си Димо. Баба излъска къщата до блясък, сякаш английската кралица щеше да идва. От сутринта по тъмно стана, приготви няколко вида баница, задушено месо с гъби и лятна курбан-чорба. Цялата къща ухаеше на мащерка. Цветята в лехите бяха изчистени до последната малка тревичка, сякаш мъж ще вземе да се завира в цветята, но на кого да обясниш това?
Излишно се опитах да убедя баба и дядо, всички съседи и познати, че дядо Димо е обикновен човек. Те цъкаха с език и клатеха глава, което означаваше, „тъй, тъй, ама не е тъй”. Фиданка трепереше като листо, когато я видях преди час, сякаш щяха да я нарежат най-малко на 1000 парчета или да ù откъснат поне едната ръка. Замислих се за годините, прекарани в самота, и май беше точно така. Бе облякла дълга до петите рокля и колкото да ù говорех, че не е нужно да изглежда като монахиня, тя упорито стоеше с нея. Бе вързала на опашка красива ...