О-о-о-о-х-х-х! Жива ли съм още?... Главата ми ще се пръсне... Сестро, ти ли си?... Кой ден сме? Свършиха ли вече тия празници? Оххх... слава тебе, Господи! Аман от празници, сестро, аман... Аман, сакън, байгън и моля - мерси... сандърдисах са, сестро! ПиснА ми! Ник`ви празници повече! Не ща и да чуя!!!
То като са рекли празници... все едно краят на света настъпва, сестро - масова лудост обхваща всички и всичко живо се юрва да се весели. Аз пък с моя пусти късмет съм ги нанизала... то не бяха именни, рожденни дни, Коледи, Хануки, Нови години... Защо Нови години ли? Тя годината си е една, ама ние я посрещахме най-малко 10 пъти - да сме солидарни със всеки часови пояс... До десетото наздраве се държах, сестро, но след това... О-о-о-х-х-х!
Зле ми е, сестро, зле... много зле... Главата ме цепи, а и ти, сестро, не можеш да застанеш на едно място - все трябва да мърдаш напред-назад! Не мърдаш ли? Е, значи още ми е мътно в главата... Така се надявах на спокойни почивни дни, а тя каква стана... ...