От огледалото изкочи отражението й и се заклатушка към леглото. Седна притеснено в края му и нервно се заигра с ръцете си.

- Ти коя си? - попита почти без думи.

Лада седна в леглото и закри голите си гърди с меката завивка.

- Аз съм нула. Основа. База. Начало. В черно-бяло. Без ухание и без вкус. Аз съм плът, но съм и дух.

    Отражението протегна ръката си и докосна косата й. Изчезна.

    Снощи сънувах малка стая. С червени кадифени стени и перденца от полупрозрачна интимност. Бриз. Вълни. И мигащи звезди, увиснали по таван -залез. Красива полубо-гиня  - спяща. И блестящо огледало.

    Завивките започнаха да задушават Лада. Тя ги отметна и стана. Отдръпна се от леглото без да спира да го гледа. Обърна се и видя в огледалото. Безпризорна коса, обвила лицето й. Железни очи под намръщени вежди. Устни, изведени в тънка усмивка. Гола сълза с остри гърди и тънки красиви крака. Ръжда по страните й. Босо любопитство.

    Протегна ръка напред и преди да докосне отражението си изчезна.

?2005?