Лада (пъзел от три части)
От огледалото изкочи отражението й и се заклатушка към леглото. Седна притеснено в края му и нервно се заигра с ръцете си.
- Ти коя си? - попита почти без думи.
Лада седна в леглото и закри голите си гърди с меката завивка.
- Аз съм нула. Основа. База. Начало. В черно-бяло. Без ухание и без вкус. Аз съм плът, но съм и дух.
Отражението протегна ръката си и докосна косата й. Изчезна.
2.
Снощи сънувах малка стая. С червени кадифени стени и перденца от полупрозрачна интимност. Бриз. Вълни. И мигащи звезди, увиснали по таван -залез. Красива полубо-гиня - спяща. И блестящо огледало.
3.
Завивките започнаха да задушават Лада. Тя ги отметна и стана. Отдръпна се от леглото без да спира да го гледа. Обърна се и видя в огледалото. Безпризорна коса, обвила лицето й. Железни очи под намръщени вежди. Устни, изведени в тънка усмивка. Гола сълза с остри гърди и тънки красиви крака. Ръжда по страните й. Босо любопитство.
Протегна ръка напред и преди да докосне отражението си изчезна.
?2005?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
