1 min reading
Обичах да ходя с баба на вилата. Беше винаги интересно и хубаво там. Най-много обичах поляните край вилата. Особено тази с лайката. Цяла една поляна с лайка. Толкова хубаво миришеше тази лайка. Ходех и на други места с децата на съседите, но тази поляна ми беше любимата. Там четях книжките си. И най-вече гледах. Гледах как слънцето отваря цветчетата и как в тях бързат да се мушнат пчеличките. Сигурно никъде другаде нямаше такава поляна, като моята поляна с лайката.
Най-често ми правеше компания една козичка. Обичаше да похапва от лайката. Аз все ú казвах:
- Яж, яж, козичке. Ако те боли гърлото, ще ти мине.
И тя ядеше.
Един ден пак играех с децата. Гонехме се. После се крихме в една висока трева. Беше забавно. Залегнеш в тревата, не се виждаш и този, който те търси, не може да те открие дълго, дълго. По едно време почувствах, че ме сърби цялото тяло. Погледнах ръцете си. Бяха с обриви. Краката - и те също. Затичах към къщи. Плачех и разказвах на баба си къде съм била, какво съм правила. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up