30.09.2009 г., 10:56

Лайката

1.1K 0 0
1 мин за четене

Обичах да ходя с баба на вилата. Беше винаги интересно и хубаво там. Най-много обичах поляните край вилата. Особено тази с лайката. Цяла една поляна с лайка. Толкова хубаво миришеше тази лайка. Ходех и на други места с децата на съседите, но тази поляна ми беше любимата. Там четях книжките си. И най-вече гледах. Гледах как слънцето отваря цветчетата и как в тях бързат да се мушнат пчеличките. Сигурно никъде другаде нямаше такава поляна, като моята поляна с лайката.

Най-често ми правеше компания една козичка. Обичаше да похапва от лайката. Аз все ú казвах:

- Яж, яж, козичке. Ако те боли гърлото, ще ти мине.

И тя ядеше.

Един ден пак играех с децата. Гонехме се. После се крихме в една висока трева. Беше забавно. Залегнеш в тревата, не се виждаш и този, който те търси, не може да те открие дълго, дълго. По едно време почувствах, че ме сърби цялото тяло. Погледнах ръцете си. Бяха с обриви. Краката - и те също. Затичах към къщи. Плачех и разказвах на баба си къде съм била, какво съм правила. Тя се засмя и ми каза само:

- Ами, хайде да дойдеш с мен за лекарството. Хайде!

Заведе ме, знаете ли къде? Заведе ме на моята поляна с лайката. Брахме лайка. Бера аз, а все си мисля - дали и аз, като козичката, трябва да ям тази лайка. Но си мълча.

Отидохме вкъщи и баба ме повика в банята. Беше напълнила ваната с вода. Изсипа лайката в нея. Накара ме да легна във водата. Много хубаво беше. Навсякъде край мен плуваха цветчета. Въртяха се в красив танц. Ставаше ми по-леко и по-леко. Изсуших се, облякох се и легнах. Чак тогава казах на баба какво съм си мислила за лайката, за козичката... Много се смяхме.

Спах и сънувах поляната с лайката. И слънцето сънувах - как отваря цветчетата. И мириса им сънувах. Май и аз бях станала едно от цветчетата.

Събудих се здрава, но мирисът... мирисът беше останал.

Миришех аз. Миришех на лайка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...