- По-ързо, Светулчице, по-бързо! - подкани белия си пегас принцеса Сияйна. - Все някога ще стигнем до Лунното кралство.
Крилатият кон се спусна ниско над облаците и продължи да кръжи, но единственото което се откри пред очите им беше необятното небе.
- Тук някъде е - замърмори си разочаровано принцесата. - Знам, че е тук. Звездният Оракул ходи там. Значи и аз мога.
Търсеше Лунното кралство откакто навърши три години. Тогава за първи път ѝ бяха разказали за него. И когато баща ѝ - крал Златолъч - ѝ подари пегас тя тръгна да го търси. И петнайсет години по-късно още не го бе намерила. Но тя знаеше, че го има. Повече от всеки друг в Слънчевото кралство защото единствено тя бе виждала Луната. Със собствените си очи.
Светулчица направи десен завой и принцесата рязко дръпна златната ѝ юзда.
- О, не! Не искам още да се прибирам!
Пегасът тръсна глава и изпръхтя. Сияйна разбра предупреждението и вдигна глава да види къде е Слънцето. То залязваше. Скоро всички щяха да заспят. Тя отпусна юздата и ...