Грабнах пак бинокъла и се скрих зад един храст. Вече ми писна да дебна, очите ме заболяват от взиране. Нищо не се вижда. Щорите са пуснати и няма движение отвън. Ехеее…вътре сто на сто има движение…развиват някаква дейност де, иначе защо Олга ще идва до тук. По едно време реших да видя дали е заключила колата. Извадих латексовите ръкавици от раницата, която виси на рамото ми. Сложих ръкавиците. Трябва да съм внимателен с отпечатъците. Примъкнах се внимателно на прибежки и опънах задната дръжка. О, небеса…отвори се вратата за мой късмет. Нахлух вътре в ягуара. Не е никак зле. Седалките са широки и удобни, кожен салон. На задната седалка имаше разни обемисти чанти и кутии от шопинга. Извадих скиорската шапка с двете дупки на очите и я нахлузих на главата. Залегнах на пода и разхвърлих чантите върху мене. Сниших се максимално в ембрионална поза. Никак не е удобно, но кво да се прави…Дано по-бързо свършат заниманието и да тръгваме. Надигнах единия край на шапката да дишам. Още нямам бистър ...