Позвъних...

- Влизай Петро, отключено е....

Беше в дълъг панталон свободно падащ по бедрата ѝ, широка шарена риза, косата ѝ беше привързана с червена панделка,... хубавица си е,..запазено тяло, няма натруфеност с гердани и гривни или пръстите окичени с пръстенчета...

Е, може би откак Йорго се настани при нея, леко се е позанемарила, или той диктуваше какви дрехи да носи,...не се подаваха вече едрите ѝ гърди през широкото деколте,  и аз да понадничам с едно око уж случайно, тя забелязваше това и сигурно и беше приятно да се зазяпвам, защото не ми е направила забележка '' Ей, къде гледаш, ими не си гледаш работата...'', а скрити и прикрити  под закопчана блуза,...и косата, разкошна коса разпиляна загадъчно по раменете, а после винаги беше прибрана и  привързана с някаква панделка, сакън да не ѝ видят косата,...липсваше само забрадка когато имаше чужд мъж в къщи.

Като, че ли изчезна и лъчезарната усмивка и шегата от нейна страна,...наведена  глава, раменете отпуснати, изпарила се е свежестта, като някое цвете, завяхва или от много поливане , или от липсата на грижи...

- Кирия Ангелики, заповядайте...- и подадох букета ириси

- Петро, педи му, момчето ми,... много мило, но такива скъпи цветя от години не съм получавала. Ох, не...не мога да ги приема...

- Госпожо за вас са,.. нима не заслужавате нещо по-различно...

От къде набрах смелост, пристъпих крачка към нея, прегърнах я, целунах бузките й,.. не се поколебах и целунах устните й.

Учудването й отмина бързо,... отвърна ми с пламенна целувка и малко езиче между устните ми.

Освободих косата й от панделката, и поразроших нежно,... касата й отново се разпусна по раменете и лицето й...сякаш отново грейна.

Отдръпнахме се като опарени...

Очите й блестяха, дишането й бе учестено,... зацелувахме се отново, толкова бързо ли се омагьосахме,,,

- Петро сядай,... какво да пийнем,.. ама каква домакиня съм, сядай момчето ми..- тръгна, прегърнала букета ириси . След малко дойде с кристална ваза и цветята поставени в нея,... донесе поднос с кристални чаши, бутилка неразпечатано  уиски, лед, сода, някакви ядки...

- Да пийнем за нас,... Петро, Петро...- сякаш на себе си говореше тя

Разговорът потръгна за времето, за живота, за пътувания...

Иззвъня мобилен терлефон

- Извинявай , Петро...- взе мобилния и тръгна към кухнята

       Поразгледах се из хола,.. успяла е сама все пак да възстанови старото разполужение на някои мебели... Йоргото, цял ден ме мота, сложи това тук,... онова там,... не обратно,.. може и да ми е платил, но това са мебели тежат, ... не е захарен памук на клечка.

Йорго, от къде се беше докопал до Ангелики,... Дребен на ръст, с лукав поглед,... самочувствие за петима,... със смешно изпъкнали колене когато беше с 3/4 панталони с доста широки крачоли,.... е, да му става проветрение на дронгалите. На главата му беше някаква шапка с козирка,.. охоо, не на мен тези номера, темето ти е голо, а само на тила имаш дълга коса,... оптична измама за жените.

Опитваше се да се държи доста надменно с мен, ..полуизлегнал се на фотьойла, захапал пура, с кристална чаша уиски с подрънкващи ледчета,.. с една дума кой съм аз, кой си ти.

Беше ме попитал защо съм в Гърция, имам ли някакво образование,...и изводът му бе

'' Ами то всички чужденци имате висше образование, а работите каквото ви падне,...ето от такива като вас, нискоквалифициран персонал, готов  да работи всякаква работа за без пари,,  нашите младеже са без препитание и по цял ден са по кафенетата...''

Уж казваше , че бил капитан на кораб, обиколил е целият свят,... даже говореше, че е минавал през Суецкия канал и в двете посоки,... тогава не обърнах внимание, но той повтаряше това няколко пъти, изглежда да ме впечатли, или да провери дали знам къде е този Суецки канал...И като му споменах, че съм бил там и изрецитерах няколко фрази на арабски език,.. взе да заобикаля темата Суецки канал....След някаква свършена работа, Йорго ме покани на уиски... Гледам неговата чаша кристална, отново подрънкват кубчета лед,.. а за мен уиски в пластмасова чаша. Чакай бе капитане, мен ме остави, ама това е неуважение към уискито,уиски в пластмасова чаша, пий си го

- Аз Петро, пия само уиски,...не признавам Метакса или Узо,.. хайде пийни...

- Благодаря, аз не пия, още по-вече че съм на работа и карам  колата,.. не ми понася алкохола,

Е, каква свършена работа,... местех пианото, по акустично щяло да звучи ако е в ъгъла.

Гледаше ме като извънземен, как качвах крачетата с колелца на дъски, за да не повредя паркета и го бутах в посовеният ъгъл,... после по негово нареждане го въртях напред-назад, докато му хареса

Пълен кретен, какво е очаквал , да хвана пианото под мишница или с тиранти и да го разкарвам из хола, това да не ти е акордеон..., и после недоверчиво опипваше паркета.

         Влезе кирия Ангелики, тържествуваща,... взе чашата си

- Наздраве момчето ми,... беше Йорго.Казах му, че съм изхвърлила багажа му в пристройката и като се върне да ти се обади да го превозите някъде.Казах му да не ме търси по-вече, отивам при дъщеря си в Лондон...Ох, отдъхнах си,... не било трудно да му го кажа... А аз глупавата, да не го нараня, да не го обидя, търпях прищявките му толкова време, сякаш това беше мъжът мечта...

Заобиколи  масата и седна до мен на дивана...

- Запознахме се с него на едно от ония свтски партита, търсещи се мъже и жени,...Видя ми се добър човек, свитичък, срамежлив,... едва, едва пийваше  нещо.И той нямал семейство,.. казах му, че съпругът ми е починал отдавна, че сама съм отгледала дъщеря си, че сега учи в Лондон,.. че ходя често там, но климатът е по-суров и не ми понася,.. какво да крия, нали трябва да сме откровенни един към друг още в началото. Всичко с Йорго тръгна  много добре, живееше тук, грижех се за него,... както знаеш преотстъпих те на него, той да се занимава с градината, ремонти..

нали мъж с мъж се разбират по-лесно. После взе да не харесва ту уиски, ту пури,...после каза, че имал жена, деца,.. живеели от дълги години разделени,... щял да се развежда, нормално нали.

После каза, че с яхта възнамерява да пътуваме до островите,... чак до Родос, после...И какво стана, той уреждал всичко това за семейството си,... а аз се виждах на борда,... само двамата, и вода, водаа,... плуваме по лунната пътека щастливи.

От кухнята отново иззвъня мобилния,.. с бавно крачки Ангелики се отправи  натам

А какво приготовление беше тогава,..изчистих цялата яхта, нямал доверие на други,... не доверие, ами ми плащаше по-малко, пък и използувахме колата ми,...стекове няколко вида бира, кока-кола,полуготова храна,.. така и не ми плати 80 евро за последните курсове с колата...

Да, ама сега пия от уискито му и то в бохемски кристал и съм се изтегнал на дивана...

Яхта, каква негова яхта,... докато почиствах намерих капитанският дневник, разрешително и собственик някой си Демегилис П.А....веднага се досетих, че е яхта под наем с капитан собственика... Ами трябва ли ми да питам, разпитвам,.. уж негова, а друг собственика или да изпея някому, че е измамник... Олекна ми още тогава в очите, поне от разни обяви за покупко-продахби такова корито беше над 170 хиляди евро, а той се хвалеше , че е негово,... то сигурно и капитанството му ще е толкова...ама много ми трябва.

- Пак той - гневно каза Ангелики връщайки се - Няма извинявай,... няма прости ми , поне от благоприличие,.. ти си аут, не разбра ли. А той, Петро разплати ли се с тебе,...или ще има да взимаш в един хубав слънчев ден...

- Не, останаха  80 евро, дето носих продуктите - смотулевих

- Ето ти 150 евро,... 60 за услугата дето изхвърлихме боклуците и 80 за неговата сметка,... 10 евро бонус от капитанската фирма,... Да празнуваме...

И изпразнихме чашите..

- Не ми е било така весело от години, все какво ще си помислят и  кажат хората,..трябваше ли да се съобразявам с тях,...хайде, 1...2...3...чашите до дъно

Припомних си думите на баба , все казваше '' Да те е страх от наяден човек, да видиш как яде,... и от човек дето не пие, да видиш как пие...

Отпуснах се и аз...

/следва продължение /