Личен Мироглед
Дори алкохолът изгуби своето предназначение – забравата идва само със смъртта - далечна като луната и близка като полъха на вятъра.
Понякога си мисля, че живея живота си сред една тълпа от мъртъвци – безизразни, загадъчни (никога няма да ги опознаем), но движещи се и всяващи своето безразличие и нечистоплътен дълг на малкото живи хора останали.
Никога не съм сигурен в това, което чувам и виждам (и в чувствата си все по-несигурен ще ставам!), дали всичко е реално? Как можеш да разбереш, когато сам крачиш... къде е твоята истина, щом не знаеш кое е истинско всъщност?
Мембранната избирателна пропускливост е за клетките, не хората – на скали станахме... ерозията ни е близък приятел, трудно никнат в нас чувствата.
Колко изпускаме и какво печелим не е ясно – равносметката е работа за смъртния одър (дано умра спокоен, господи).
Защо съм влюбен в актрисите и художниците? – дават израз на емоцията, на чувствата понякога макар и фалшиви, но ги има и ги продават и са щастливи, откр ...