Лилавата стая

Викнаха майстори. Всеки знае това колко нерви, време и пари е. Но въпреки всичко щеше да си струва. Тя заслужаваше и повече. Макар и вече да беше почти здрава, все още държеше едната патерица да седи в стаята й. 

И така - една слънчева съботна утрин ремонта започна. Към десет и половина дойде Човека и разбърка боите. Макар и не от първия път, получи се прекрасен лилав цвят. Някой ще го нарече теменужен. Друг - цвят лавандула. За нас беше лилав, най-хубавото лилаво. 

Беше изненада. Всичко се случваше докато тя прекарваше няколко дена при най-грижовните баба и дядо, в тяхното любимо место. Там в едно китно българско селце, в чудната къща, която дядо построи за цялата фамилия. Играеше с кучето и се радваше на обичта им. 

Щеше да й хареса и в крайна сметка това напълно съответстваше на характера й. Весел, жизнерадостен и винаги, винаги оптимистичен. 

Докато майстора работеше, те трябваше да направят някои последни покупки - нов гардероб, бюро, а може би и нова настолна лампа. Да не забарвят - и пердета трябва да се вземат. Всичко щеше да е ново в стаята и да блести. Единственото, което решиха да запазят, беше старото дървено двуетажно легло. То беше от времето, когто двете деца бяха малки и деляха една стая. 

Сега голямата дъщеря беше "отлетяла" от семейното огнище. Замина студентка в чужбина. Мечтата й да стане високоуважаван хирург беше на път да се сбъдне. И ако успееше да съхрани човещината, в която бе възпитавана и струеше от нея, то щеше да се назовава с истинска чест с името Лекар.

Отплеснахме се, в мечти и спомени. Сега да се съсредоточим в малката дъщеря. Тя все още е ученичка. Упорита е, и макар и още да не е сигурна какъв ще бъде пътя й, мама и татко я подкрепят. 

Купиха всичко за новата-стара стая. Разбира се, заедно. Заедно винаги е по-забавно, по-весело, по-хубаво. Споделеното няма равно. 

И когато след три дни стаята беше пребоядисана, паркета изциклен и всичко почистено, я наредиха.

Старото легло, белият красив гардероб, бюрото и завесите. Всичко си пасна и заблестя. Подпряха и патерицата. Тя щеше да оцени разбирането им и труда им. 

Всъщност това не беше просто прищявка. Тя не искаше да забравя, че дори и в най-лошите дни, не бива да се отчайваш и да губиш надежда. Всъщност след инцидента, тя стана дори по-силна. Не само физически, но и душевно. И макар и отпреди да си го знаеше, че трудностите те каляват, сега го почувства в действителност. Беше споделила това с мама.

Животът беше прекрасен. 

И когато влезна в новата си лилава стая, широко се усмихна.

Животът е прекрасен.