Викнаха майстори. Всеки знае това колко нерви, време и пари е. Но въпреки всичко щеше да си струва. Тя заслужаваше и повече. Макар и вече да беше почти здрава, все още държеше едната патерица да седи в стаята й.
И така - една слънчева съботна утрин ремонта започна. Към десет и половина дойде Човека и разбърка боите. Макар и не от първия път, получи се прекрасен лилав цвят. Някой ще го нарече теменужен. Друг - цвят лавандула. За нас беше лилав, най-хубавото лилаво.
Беше изненада. Всичко се случваше докато тя прекарваше няколко дена при най-грижовните баба и дядо, в тяхното любимо место. Там в едно китно българско селце, в чудната къща, която дядо построи за цялата фамилия. Играеше с кучето и се радваше на обичта им.
Щеше да й хареса и в крайна сметка това напълно съответстваше на характера й. Весел, жизнерадостен и винаги, винаги оптимистичен.
Докато майстора работеше, те трябваше да направят някои последни покупки - нов гардероб, бюро, а може би и нова настолна лампа. Да не забарвят - ...