- Добър ден. Искаме да ви съобщим, че сте арестувани за убийството на едно приятелство. Нямате никакви права, освен това да изкопаете гроба.
Не бях само аз! И тя! Тя участва колкото мен!!!
Качват ме в някаква кола и спират пред гробището.
Ето я. Явно и на нея са казали да копае.
Лицето й е оплескано с кал, а ръцете - мазолести, заради лопатата. И все пак е красива...
Безизразното й изражение (какъв израз!) направо ме убива (цялото това изречение стана ужасно!). Лицето й винаги е било безизразно, но сега я няма дори онази усмивчица. Усмивчицата, която ме караше да направя всичко. Тя не е тъжна, не съжалява. Просто не й пука.
Сякаш гробището никога не е било толкова мрачно и ужасно. Хващам лопатата и започвам да рина пръст. Мълчим. Вече всичко си казахме. Дори нещата, които не трябваше. Тишина. Мъртвешка тишина. Винаги ми е харесвало да говоря глупости, но да не е тихо. Започвам да пея. Хората много обичат да правят неща, които не умеят. Ей така - напук.
Burning on just like a match you ...