Глава III
Един живот
След като преминаха през свода на храма и изоставиха зад гърба си набучените свински глави, гледката пред тях не се подобри – напротив тягостната атмосфера се засилваше. Навлязоха във вътрешността, където мрака се беше настанил трайно, като единствено бавно умиращата светлина на факлата, която Тео носеше, го обезпокояваше. Някаква благоуханна миризма, която Йоан не можа да разпознае витаеше навсякъде около тях.
Истина бе, храмът беше неземен!
Йоан едва вървеше, болката, а може би страхът, бяха отвели мисълта му нейде надалеч, надалеч към смъртта и за това се стресна доста, когато спряха. Все още бе доста тъмно, но умиращият усети, че се намират в по-голямо, централно помещение и наистина беше така, бяха стигнали до сърцето на храма. Мракът, с който Йоан все още не бе свикнал, не му позволяваше да види цялото величие на това свещено място. Явно се намираха в доста голяма стая, защото въпреки факлата, стените на помещението се криеха доста успешно в тъмнината и за ми ...