Гледката бе впечатляваща. Момичето с многото плитки се катереше умело, като се захващаше във фугите между облицовъчните плочи. Винаги имаше три опорни точки и вероятността да падне бе нулева – така поне изглеждаше. За постигането на такова майсторство само талант не стига, нужни са и упорити тренировки. Някои от протестиращите бяха затаили дъх, други ръкопляскаха.
Момичето се изкачи на перваза и седна. На красивото ѝ лице изгря усмивка. Хората нададоха възторжени викове. Тя извади знаме от раницата си и го развя, при което тълпата направо подивя. Атмосферата бе като на рокконцерт.
След като снима десетина минути с професионалния си фотоапарат, тя се приготви за слизане. Не изглеждаше притеснена, явно не смяташе фасадата на административната сграда за сериозно предизвикателство.
Движенията ѝ бяха уверени. Захватите ѝ – стабилни, безрискови. Това за нея бе като разходка в парка. Но мнозина, включително счетоводителят Теодор, който бе извадил телефона си и снимаше, се вълнуваха от гледкат ...