Навън прикапваше първият есенен дъждец. Седяхме с Джейн прегърнати на дивана загледани през прозореца в морската шир.Вятърът поклащаше мачтите на яхти и лодки и подканяше собствениците им '' Хайде очакваме ви в бурното море.''
- Джейн скъпа, да направя чай или кафе, бисквити или кроасан - предложих
Тя само кимна мълчаливо. Върнах се след малко с поднос в ръце.
Видях я да гледа за кой ли път пътуването ни през Коринтския провлак преди много години.
Погледна ме с насълзени очи
- Знаеш ли Пит, знаеш ли колко много ме беше страх тогава, не само за себе си, а за двамата. Стана ми страшно, треперех на руля, ... но те гледах да стоиш спокойно на носа на яхтата като пътеводител. Вдъхваше ми надежда и кураж. Беше ме страх, казвала съм ти го, но наченките на взаимното ни привличане още от самото начало победи. - говореше тя хлипайки и бършеше с длани сълзите си - Ела , ела да те прегърна, милото ми момче, не знаеш колко много те обичам.
Прегърна ме нежно и зарови пръсти в косата ми.
Вдъхвах мири ...