Не усещайки диханието, не чувствайки студа, болката...
на място, където всички са единни, без болка – няма зло!
Само едно остава, спомена за всички години – ще помня!
Дали ако си отида, някой ще помни онзи, който никога и не си отиде?
Дали е така или просто, защото никой, никога не го видя?
Безбройни ноти по дългите пътища, последвани от мелодията на живота, но и тя има своя край... всичко има своя край (добър или лош). Демонът е твой пътеводител... изкушава те, съблазнява...
Кой ще ти помогне? Ти сам си забучил в него, сам се избави!
Казаха ми, че животът е хубав, но аз така и не видях тази красота. Виждах само една война, в която хората се убиваха, сам себе си или просто пречка пред стъпките на яростта... Няма смисъл в това, а може би всичко е една борба, която ще ни унищожи – завинаги!
Къде е красотата в обидата от този, който обича твоето сърце?
Къде е щастието в загубата, която те следва в поредния ти ход?
Искаш да си силен, да контролираш живота си, но дори и да искаш – той не е ...