Нит и Ав били първи братовчеди, майките им, двете сестри Авалс и Анисаб много се обичали, принца и принцесата също много се обичали, много им харесвало да си играят двамата и искали да прекарват, колкото се може повече време заедно. Това обаче било невъзможно, защото Ав огрявала Сумрачното кралство през деня и нощем спяла, а Нит спускал мрак над кралството нощем, а денем спял, за да си почива. Двамата се срещали само за по един час сутрин и един час вечер, когато деня се сменял с нощта и обратно. Много нещастни били двамата братовчеди, но нямало какво да направят.

Било третия рожден ден на принца и принцесата, Ав тъкмо се събуждала, а Нит се канел да си ляга. Въпреки празника, двамата отново били тъжни, че единия ще празнува през нощта, а другия през – деня и няма да могат да са заедно дори на този ден. Двамата бързали да наваксат с игрите колкото се може повече, когато при тях се появил един дядо с червен кожух и наметало, червени ботуши, бяла коса, дълга брада и зачервен нос. Той пристигнал на шейна, теглена от елени.
- Здравейте, Нит и Ав! – поздравил той двете деца.
- Кой си ти? – попитал недоверчиво Нит.
- И как така знаеш нашите имена? – допълнила въпроса Ав.
- Аз знам имената на всички деца по света. – казал белобрадия старец.
- А защо децата не са чували за теб? – попитали дружно принца и принцесата.
- Ехххх… – стареца въздъхнал тежко и тъжно погледнал надолу. – Навремето всички ме познаваха – и децата, и големите, всеки беше чувал моето име – Дядо Коледа, и всеки ме чакаше в Коледната нощ, когато е и вашия рожден ден.
- А защо са те забравили? – попитала Ав.
- Това е дълга история деца, нямам време да ви я разказвам, а и не съм дошъл за това.
- А защо си дошъл? – попитал на свой ред Нит.
- Много дълго време ви гледам как помагате двамата заедно на малкото си кралство, за да се спаси от проклятието на сумрака. И ми стана тъжно, че вие помагате на всички, а самите вие сте нещастни. А понеже моята задача на времето беше да нося радост на света в Коледната нощ, реших да помогна на вас, нищо, че вече никой не ме помни, а вие не сте и чували за мен.
Двете деца, заподскачали радостно. Те вече знаели за кое точно е дошъл да им помогне Дядо Коледа, защото това било единственото им желание – да могат да бъдат заедно през цялото време.
- Реших да ви помогна да бъдете заедно, – казал дядото. – но това не може да се случи в Сумрачното кралство. Аз ще ви помогна да си тръгнете от тук, без никой да разбере, но в замяна, ще ми дадете следното обещание – да намерите двореца на Деня и Нощта, и да ги накарате да ви разкажат за проклятието на вашето кралство. Не се притеснявайте, те няма да ви разпознаят – те мислят, че лунния принц е русокос и синеок, а нептуновата принцеса – чернокоса и тъмноока, а вие сте точно обратно – и през ум няма да им мине, че сте вие.
- Но как така! – възмутил се Нит.
- Деня и Нощта са лоши, те са тези, заради което над кралството ни тегне проклятие! – добавила Ав.
Дядо Коледа свил рамене.
- Това е моето предложение, или ми дайте това обещание и ще ви помогна, или ще се наложи да останете завинаги разделени, и да се срещате само за по час сутрин и вечер.
Желанието на Нит и Ав да бъдат заедно било огромно, и макар с неохота, двете деца обещали на белобрадия дядо да потърсят Деня и Нощта, и да поискат да им разкажат за проклятието. Дядото качил двете деца на бързоходната си шейна, теглена от елени, която се движела с вълшебно бърза скорост и ги извел далеч от Сумрачното кралство.

Вече извън Сумрачното кралство, Нит и Ав тръгнали да се разхождат из другите кралства, но това което открили, било, че въпреки, че другите имали ден и нощ, и не тънели в сумрак, също били тъжни и унили, никой не се усмихвал и не работел с желание.
- Сигурно и тук Деня, и Нощта са спуснали някакво проклятие! – казала тъжно Ав.
- Да ги намерим и да ги попитаме! – казал решително Нит.
Благодарение на своите магични сили, принца и принцесата разпитали природните явление – ветровете, облаците и дъгите, и разбрали къде се намира двореца на Деня и Нощта. Представили се като принц и принцеса от далечно, небесно кралство, дошли по важни въпроси. Били приети, а тъй като Нит бил мургав, чернокос и тъмноок, а Ав – светла, русокоса и синеока, никой не заподозрял че това са лунния принц и нептуновата принцеса.
- Но какво се случва по тези земи?! – ядосан попитал Нит, без въобще да си спомня за добрите обноски. – Бяхме пратени тук да ви разпитаме за проклятието над Сумрачното кралство, но всички ваши кралства тънат в тъга и унилост!
- Да, какво сте си позволили да направите?! – пристъпила също напред ядосаната принцеса.
Деня и Нощта се спогледали и тежко въздъхнали.
- Не се притеснявайте, над другите кралства няма проклятие, хората са тъжни само днес – в Коледната ден и нощ.
Нит и Ав си спомнили какво им споменал Дядо Коледа.
- А защо са тъжни днес? – попитали те.
- Преди много, много време, – започнал да разказва Деня. – в Коледната нощ един добър белобрад старец, се качваше на своята вълшебна шейна, теглена от елени, и разнасяше на всички хора по земята подаръци. Но откакто това не се случва, хората са винаги нещастни на този ден. Те вече дори не си спомнят защо точно са нещастни, всичко се случи толкова отдавна, но тъгата им на този ден се предава от поколение на поколение.
- А защо старецът вече не разнася подаръци в тази нощ? – попитал Нит.
- Отдавна, когато все още стареца разнасяше подаръци, Сумрачното кралство не беше Сумрачното кралство, а Кралството на Дядо Коледа. Хората, които живееха там имаха магически сили и бяха помощници на Дядо Коледа, те му помагаха да приготви подаръци за всички хора по земята и  да успее да им ги раздаде в една нощ. Дълго време всички бяха много щастливи, но жителите от Кралството на Дядо Коледа започнаха да се възползват от вълшебните си сили за собствени облаги. Те не искаха вече да работят, а само да се веселят. Измайсториха си голяма играчка слънце, която нощем да им свети силно и да могат да си правят веселби до сутринта. Сутрин трябваше да станат да работят, но  на тях им се спеше, след цяла нощ танци и песни, затова си измайсториха голяма завеса, която скриваше светлината на слънцето и те спяха по цял ден. А вечер се събуждаха за нови пиршества.
- Аз и Деня много им се ядосахме. – допълнила Нощта – Магията не трябва да се използва с такива цели. За това с Деня им отнехме магическите сили и ги проклехме да нямат нито ден, нито нощ, а над кралството да тегне вечен сумрак, и да не могат нито да се веселят, нито да се наспят. Но от тогава няма кой да помага на Дядо Коледа с играчките и раздаването им, затова в Коледната нощ всички са тъжни.
Нит и Ав се спогледали. Те дошли ядосани, заради това, което Деня и Нощта причинили на кралството им, но сега разбрали, че вината за сумрачното проклятие си била на самите жители. И не само това, не само те страдали заради възползването от магичните си сили, ами и всички други жители на всички други кралства.
- Нит, явно затова Дядо Коледа е искал да дойдем и да попитаме за проклятието, разчитал е, че след като ти си лунния принц, а аз – нептуновата принцеса, ние сме единствените останали в нашето кралство с магични сили, и може би се надява, че ще успеем да му помогнем някак. – замислила се Ав.
- Но как да му помогнем? – зачудил се Нит. – Ако Дядо Коледа няма достатъчно помощници, как ще може отново да разнася подаръци в Коледната нощ?
- Ще му намерим помощници! – казала Ав. – Не забравяй, че ние сме лунен принц и нептунова принцеса, освен всичко друго имаме силите да пътуваме до другите планети, а там може би живеят какви ли не магични същества, може би ще ни помогнат.

Следва продължение...