Разбуди ме хлад по челото и нечие силно разтърсване по рамото. Бавно идвах на себе си, но все пак успях да отворя очи и се втренчих учуден в Язовеца, който стоеше пред мен и отчаяно тръскаше рамото ми. Хладината идваше от мокра кърпа на челото ми и за голяма изненада установих, че съм се проснал на някакво легло в силно затоплена стая.
- Какво стана, Бориславе, аз май паднах, но къде сме сега?
- Слава Богу, бате Калине, жив си, дявол да го вземе.
- Не слагай Господа и Дявола в едно изречение! – чу се нечий глас зад гърба му и с още по-голяма изненада разпознах в него бабата на Язовеца. – Остави рамото му и свали дрехата.
- Какво все пак … - опитах се да се надигна, но момчето ме притисна обратно и започна да разрязва суичера с един нож.
- На сигурно място си, бате Калине. Измъчи ме, но успях да те докарам в къщи. Зле си пострадал, но баба е с голям опит в тези неща.
В това време, вратата се отвори и влезе дядо му с едно прашно плетено шише в ръце. Сипа от съдържанието му в една чаша и ...