Добре, де, добре… тъй като не ме бива много в говоренето, съвсем набързо:
Лъчезар Кирилов, кратка биография:
Възраст: двадесет и четири;
Зъби: една втора от летата му;
Хигиена: баня — само на двадесет и девети февруари и то, ако не е много студено;
Семейство: тринадесетото законно дете на бай Пенчо и жена му Зинка; понастоящем притежаващ едрогабаритна съпруга, четири налични чавета, едно (или две) в очакване;
Трудов стаж: от майчина утроба до сега.
Та, Лъчезар (познат най-вече от работодателите си, като Лъчко Циганина) от няколко месеца ровеше дупки, отпушваше кладенци, редеше ондулин, бъркаше бетон и всякакви подобни неща за вечно ядосания Павлос Метис, а жена му (Лъчко така и не ѝ запомни името, та ѝ викаше ламята Спаска) постоянно му намираше и след работни занимания в тузарския си апартамент.
Сами разбирате, че и вие не бихте били щастливи от подобна орис. Павлос Лъчко не разбираше въобще, и още по-добре, но от вечното му крещене и ритане, по каквото му падне, Циганина на два-три ...