Льончо Канапа-Девета част
Multi-part work to contents
В Париж животът е толкова очарователен,че трудно ще бъде описан в няколко стотин думи,пък да не говорим за хилядите романи и лирични изповеди на пришълците.До студентите от всички континенти, трябва да предпочетем местните знаменитости.Като начало ще забележим аристократите с истински гербове и тези с индулгенциите на снобски маниери, които могат да разполагат с безкрайни финансови възможности.
Артистичната бохема е окупирала клубове и кафенета, където художници, поети и композитори търсят досег с идеите си, за да впечатлят куратори,издатели и меценати в един свят на свобода и случаен избор!
Кой студент може да устои на мамещите погледи на проститутките по площадите и кейовете на Сена?!Кой не знае за "Мулен Руж" и за танцьорките със стройни бедра,които мятат в синхрон на кан-кан?
След залагания по казина и борси в ранните часове на деня може да срещнеш на площад "Пигал" бивши милионери,които да ти поискат няколко франка за коняк и кафе срещу кожени ръкавици от крокодилска кожа,защото само те са им останали,след като са пропиляли за една нощ целия си живот...
За всичко това Елен Хайлазов вече беше предупреден първо от Обрешкови и второ от Министерството на народното просвещение,където един строг заместник на Министъра на ведомството му връчи документите за държавна стипендия,след конкурс и изпитна комисия за езиковите възможности и знания в търговско икономически аспект.Отделно беше препитван всеки от кандидатите,които бяха над двадесет за Сорбоната и Висшето Търговско училище в Париж!Държавата можеше да си позволи да плати издръжката за четири години, от които две места в светая светих за всеки студент,Сорбоната и три места за Висшето Търговско училище!
В този период България все още излизаше от блатото на два милиарда и нещо златни паунда репарации от Ньойския диктат, като бавно и мъчително с умелата дипломация на правителството на Сговора търсеше изход от изолацията на Великите сили.
© Стойчо Станев All rights reserved.
