Спечелих топка, но за какво ми е тази топка, щом не мога хляб да си купя? Напълно ненужна! А тя, топката, една лъскава такава... Но едва ли ще ме нахрани.
Събуждам се сутрин и... виждам тази лъскава топка, подритвам я и си мисля "Топчице, ще ме нахраниш ли, топчице" и се засмивам... Каква ирония!...
И излизам навън, може би днес ще срещна късмет по широкоя свят. Ще намеря ли усмивка в този студен град?
И знаете ли? Срещам дете. Плачещо. Попитах го защо плаче и ми отговори, че нямало топка да играе. Просветна ми, рекох си "Ще му дам тази моя лъскава топка... и без това ми е ненужна!" Прегърнах го, избърсах сълзите му и се качих горе. Дадох му я.
Тази топка била нужна! Тя дари надежда на това момче! И сега се чувствам щастлив, макар и гладен!