May 17, 2019, 12:09 PM

Любов или лудост (част 3) 

  Prose » Narratives
681 0 0
3 мин reading

Не я свърташе на едно място от притеснение, а Христо, така и не звънеше. Към 19:00 часа се обади.

- Какви неща си писал бе, Ице? -попита, Софи, надявайки се, той да не помни.

- Трябва да се разделим, мила, много си малка, имаме 12 години разлика!

- Е, и какво от това, нали се обичаме. Да не сбърках някъде?

- Не си виновна ти, вината е в мен! - продължи Ицо с леден глас. Колкото и да го умоляваше, младото момиче разбра, че няма да промени нищо. Затвори телефона, коленете ѝ се подкусиха и тя се свлече на земята, с викове. Чувстваше, че света се срутва под краката ѝ. Преди да затвори, обаче Софи помоли бившия си, за последен разговор, трябвше да му каже за детето. Още на следващата нощ, те се срещнаха. Ицо искаше дете, и я посъветва да го задържи, но красавицата не споделяше неговото мнение. Дете с разделени родители в нейните представи, не биваше да се ражда. София направи тайно аборт, като дори скри за бременността от родителите си. След това, тя вече не беше същата, нямаше я онази красива усмивка, само сълзи. Не слагаше в устата си, нещо по-различно от цигари, кафе и алкохол, много алкохол! След месец се разболя, безсънието и алкохола я бяха изтощили! Ръцете ѝ трепериха, неможеше да стане от леглото, дори напусна работа, само Бог знае, какво е било в душата на това момиче. Хората постоянно ѝ говореха да забрави бармана, но тя не чуваше думите им. Някой, дори оприличаваха поведението ѝ с лудост. Майката на Софи се поболя от мъка. Хората близо до синеочка в този момент бяха, Габриел, чиито думи, тя никога не забрави, и Митко Скалата, който дори в началото незнаеше за раздялата.

И това, не беше най-лошото, Ицо се обаждаше от време на време, подхранваше болезнената ѝ вманиаченост по него, и след месец, два пак изчезваше. Никой не разбираше, как след всичко това, тя още го обича! Когато се засичаха в някой клуб, веднага сядаха един до друг, танцуваха, прегръщаха се, и винаги се пребираха заедно. Виждайки това, някои хора ги определяха, като ,, влюбени гълъбчета" , други, като ,, наркоман и луда". Митко на няколко пъти ги събираше на едно място, надявайки се, че приятеля му ще се вразуми, и успя, поне в началото, така изглеждаше. София и Христо отново бяха заедно, дори той организира екскурзия, на която да заведе красавицата, но после се отметна, под предтекст, че негов приятел ще му се разсърди, ако не отиде вместо нея. Поредната безумна измислица, но София все пак се съгласи, да не ходи. 

През първата нощ, в която Ицо беше заминал, тя остана в дома му. Малко преди полунощ, Софи получи  съобщение, от нейната приятелка, Мими. Отваряйки го, тя видя само снимката на Христо в обятията на друга жена. Снимката, бе качена, от него в социалните мрежи, а текстът под нея гласеше: "Вече обвързан" . Това довърши младото момиче, тя се разплака, грабна ножицата, която стоеше на бюрото и я заби в ръката си, след това опита да среже вените си, но я прекъсна звънът на телефона. Беше Габриел, канеше я в клуба, да пият по питие. Софи не се замисли, избърса сълзите си, наметна старото яке, и тръгна. Докато вървеше по прашните и тъмни улици, от раната на дланта ѝ се стичаше струйка кръв, тогава , тя осъзна до къде я е докарал този мъж. С времето беше научила и, за зависимостите му към  алкохола и наркотиците, тогава думите на Габриел предобиха смисъл.

През следващите две години, тя продължи да поддържа връзка с Ицо, но се виждаха само за секс. Красавицата, така и не искаше да погледне друг мъж!

Един ден, тя срещна Валентин, тридесет и пет годишен мъж, който визуално, досущ приличаше на Христо, само татуировки му липсваха, а и беше с много различни морални ценности от бившия ѝ. За това, красавицата реши, че е готова да продължи напред. Отиде да събере, малкото останали вещи, от дома на бармана и му съобщи за новия мъж в живота си. Това отключи у Ицо, нещо невиждано! Още същата нощ, той започва да ѝ звънни, но тя не вдигна, вместо това блокира номера му. В следващите дни, убезумелия мъж, се опита да се свърже с нея по социалните мрежи, но и там удари на камък. Това, още повече подхрани лудостта му, и започна да я следи. Появяваше се навсякъде, където София отиде, и дори не криеше, че я преследва.

© Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??