Любов между два различни свята
Той е далечен и недостижим. Почти. Точно тази дума ме кара да мечтая. Да вярвам, че колкото и да са различни световете ни, някои ден ще мога да бъда част от неговия. И знам, че любовта между нас няма да е идеална. Така, че не си представяйте любов чиста и бистра като сълза, без тревоги, без противоречия и конфликти. Не съществува такава любов, вече знам това. Убедих се с времето! Друга любов си представете – всеобхващаща, всепоглъщаща. Такава любов след, която не може да има друга. Такава любов, която не ти позволява да паднеш на дъното. Любов между два безкрайно различни свята. Любов между две души – копнеещи да наваксат изгубеното време, през което са се оглеждали в очите на другите. Любов между два ураганни характера. Някъде пишеше, че противоположностите се привличат. Ако аз съм огън, тогава той е вятър. А може ли огъня да гори без вятъра, който да го разпалва, когато догаря? Та, още си представяйте за тая любов. Представете си я като стимул. За какво ли? За всичко! Стимул да намериш светлината; Стимул за преодоляване на всяка трудност. Стимул да покориш всеки връх. Представете си тази любов като сливане – на мечти, на души… Тя ще е „обич за обич“, както казваше Е. Евтимов.
Ще е онази любов, която ще искаме да не свършва никога. Онази вечната, дългата и щастлива любов.
© Полина Велчова All rights reserved.
