"И аз предчувствах те наоколо,
както предчувствах пролетта.
По ударите на сърцето си
отмервах твойто приближаване."
Из "И все не мога да повярвам"
Григор Ленков
На другия ден отидох по-рано за лекциите. Зала № 4 беше почти празна. Преминах покрай банките и седнах в средата на един от горните редове. Споменът за предната вечер беше като сън -- случило ли се бе нещо..? Да, знаех, че се случи най-неочакваното, не си бях представял любовта точно такава -- изненадваща, помитаща всички прегради и предразсъдъци. Дали след това лирично отклонение студентският живот няма да продължи по старому. Залата започна да се изпълва с весело разговарящи момичета и момчета и всичките ми съмнения бяха разбити, когато Данчето влезе и ме погледна усмихнато още от вратата. След това дойде и за учудване на всички от групата ни, седна до мен и ме заговори най-непринудено и интимно. Бяхме едва в началото на следването си и досега имах няколко флирта с колежки, като с една от тях излизахме известно време. Сега об ...