Любов сред вълните
Среднощни къпания в сребристия блясък на луната по водната повърхност... След като слънцето тихо заспа, разливайки багри по нея, тя е пречистена, по-чиста от всякога, от шума на деня. Звездите са само декор за романтични изживявания. Най-красивата гледка е това лице, с мокрите кичури, очертаващи меките и нежни линии и спускащи се по овални крехки рамене. Раменете, докоснати от жаркото лятно слънце, запазили следите от милувките му. Лицето, без грим и без нужда от всякакви макиажи. С водните капчици, тайнствено блестящи по него като перли. Така примамващи да бъдат изсушени от нечии жарки устни... А всъщност толкова невинно спускащи се надолу, се стопяват близо до сърцето. Очите така закачливо мигащи, омайващи. Очи на русалка! Като морски пейзаж, синьото обаяние прелива от тях. Те ли образуваха вълните или морето просто е развълнувано, че държи в обятията си такава принцеса, по-красива от най-смелата мечта...
Ръцете се спускаха по водата и по голите тела, само по усет се намираха... В тъмнината нежен допир на чувства и желания се разля в сияние. Заблестяха четири искащи, копнеещи очи. Като от сто годишен сън събудили се, захвърлиха всички задръжки. Копринено гладките и бедра затвориха в прегръдка от наслада тялото му. Тя бе лека в скута му, усещаше я до себе си по диханието близо до врата. Като сън в реалността... Възбудата преля и приятна топлина изпълни телата... Останаха прегърнати още няколко мига... Сякаш забравили късния час, непомнeщи си имената... На сутринта всяка морска капка бе къс щастие... Морето раздаваше любов и споделеност.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Остави ги явно не правят разлика от дългите произведения и смислените 
не ме интересува какво мислят другите за произведението ми 
