По улицата беше пусто. Само едно момиче вървеше бавно на някъде. От очите му се стичаха горещи, отровни сълзи. Тя плачеше за един мухльо. Срещна го преди повече от 2 години в една мразовита сутрин. Съвсем случайно стана. После се запознаха, започнаха да се сближават все повече и повече. След време бяха много добри приятели и излизаха доста често. Макар и момичето да имаше приятел, тя чувстваше това момче по-близко и от гаджето си. Всеки ден му споделяше радостите и мъките си. Беше й като брат. Обичаше го чисто приятелски, но при него чувствата бяха различни. Той изпитваше нещо повече от приятелски чувства. Искаше тя да е само негова. Да я има така, както приятелят й. Но това беше невъзможно. Тя дори не искаше и да си помисля за връзка с него. След време разбра, че той е тръгнал по лош път и се помъчи да му помогне. Виждаше много неща отстрани... как си проваля живота... как приятелите му не са изобщо такива, а само го използват... и реши да му каже всичко. Тогава той реши, че тя иска д ...