Любовница
Аз съм твоя любовница! Обиждаш се, когато ти го казвам, а всъщност трябва да ми е обидно на мен! Казваш ми, че при мен намираш всичко, но тогава защо се връщаш при жена си!? Казваш, че аз съм единствената, но замислял ли си се за колко часа на седмица!? Казваш, че ме обичаш, но тогава защо крадеш време, за да си с мен!? Казваш, че с нея вече не ти е добре, че нещата са приключили отдавна, но тогава защо си още с нея!? Да си любовница, означава да си женена, без брак, за мъж – илюзия!
Всичко в тази връзка е илюзия – думите ти, действията ти, чувствата ти! Идваш при мен, но ризата ти я е прала тя! Стоиш с мен, но постоянно си гледаш часовника, защото те чакат да се прибереш у дома! „У дома“ не е при мен! Създаваш ми усещането, че не на нея, а на мен ми показваш по-добрата си същност, че въобще на мен ми даваш повече, отколкото на нея! Илюзии, илюзии, илюзии… И двете нямаме нищо! Противопоставяш ни, но ние двете те изграждаме – не можеш нито без мен, нито без нея!
Какъв е твоят отговор, любовнико!?
© Александра Дилянова All rights reserved.
