Любовно писмо
Здравей,
Много се чудех с какво да започна, но отново не успях да измисля нищо сносно. В своето отчаяние реших да пропусна началото. Взирам се в теб, но ме е страх да те докосна. На сън ръката ми мина през теб и ти отлетя от моята красива визуална измислица. Отново беше ухаещият дух в загниващата ми фантазия. Затова реших да не рискувам и даже не посегнах. Не се осмелих дори да си представя чувството, което щеше да се прелее в мен. Някой по-умен от двама ни е казал, че красотата се вижда с душата, не с очите, но съм убедена, че той не е виждал дори сянката на нещо красиво като Теб. Твоята красота не е красивият ти образ, не е даже в думите, които произнасяш. Аз не умея да ги чуя, но ги усещам в погледа ти. Ах, да…погледа ти…Твоят поглед е…Не, твърде банално! Очите, с които ме гледаш, тези твоите очи, аз не смея даже да погледна в тях. Когато моят поглед докосне твоя, не виждам вече. Сякаш съм със затворени очи и фантазирам. Потъвам в романтична летаргия, обливат ме чувства, а мисли в главата вече няма – те толкова много са нахлули така бързо, че се чува само свистене от тяхното втъкаване една в друга. Поради това мое не особено трезво състояние, не усещам в себе си сила, способна да опише твоя поглед…и между нас казано, която и да е друга запетайка от твоето съществуване. Съвсем наясно съм, че съм безвъзвратно заклещена в своето опиянение, вследствие от Твоето присъствие.
От Вероника
© Вероника All rights reserved.
Страхотна си, продължавай да пишеш! Светът на думите те обича!