22.02.2019 г., 15:58 ч.

Любовно писмо 

  Проза » Писма
417 2 4
1 мин за четене

Здравей,

 

Много се чудех с какво да започна, но отново не успях да измисля нищо сносно. В своето отчаяние реших да пропусна началото. Взирам се в теб, но ме е страх да те докосна. На сън ръката ми мина през теб и ти отлетя от моята красива визуална измислица. Отново беше ухаещият дух в загниващата ми фантазия. Затова реших да не рискувам и даже не посегнах. Не се осмелих дори да си представя чувството, което щеше да се прелее в мен. Някой по-умен от двама ни е казал, че красотата се вижда с душата, не с очите, но съм убедена, че той не е виждал дори сянката на нещо красиво като Теб. Твоята красота не е красивият ти образ, не е даже в думите, които произнасяш. Аз не умея да ги чуя, но ги усещам в погледа ти. Ах, да…погледа ти…Твоят поглед е…Не, твърде банално! Очите, с които ме гледаш, тези твоите очи, аз не смея даже да погледна в тях. Когато моят поглед докосне твоя, не виждам вече. Сякаш съм със затворени очи и фантазирам. Потъвам в романтична летаргия, обливат ме чувства, а мисли в главата вече няма – те толкова много са нахлули така бързо, че се чува само свистене от тяхното втъкаване една в друга. Поради това мое не особено трезво състояние, не усещам в себе си сила, способна да опише твоя поглед…и между нас казано, която и да е друга запетайка от твоето съществуване. Съвсем наясно съм, че съм безвъзвратно заклещена в своето опиянение, вследствие от Твоето присъствие.

 

                                                                                              От Вероника

© Вероника Всички права запазени

Моля, коментирайте свободно! Искам да чуя вашите мисли.

 

А аз ще кажа само: Съжалявам, че не му го изпратих, когато можех...

 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • LiaNik (И.К.) Благодаря за коментара и насърчаването! Има случаи, в които сърцето трябва да отстъпи пред разума.
    imperfect (Яна) Благодаря ти, дано не те разочаровам!
  • Влюбено и красиво.
  • Присъединявам се към думите на Лиа и наистина се радвам, че си намерих съкровище като теб тук. Страхотна си, продължавай да пишеш! Светът на думите те обича!
  • Малко късичко, но...Много нежно и зад редовете е скрит истинският огнен копнеж на една жена към този, когото е пожелала. Освобождаването на тези чувства би било красиво изживяване. Това е малко, как да кажа или си го орязала много или прекалено много си обмисляла ... Лично мнение. Мисля, че може да създадеш още красота и много повече живот ако, когато пишеш отпуснеш фантазията и емоционалната си вътрешна сила.
    Не би трябвало да те отказва това, че не се получава винаги или, че не винаги някой го е коментирал. Има и такива моменти... Поздрави от мен и успех !
Предложения
: ??:??