Aug 20, 2015, 10:51 AM

Любовта?

  Prose
844 0 0
2 min reading

Любовта?

 Всички сме чували за нея, а мнозина твърдят и че са я изживявали или я изживяват в момента. Но какво е тя, познаваме ли я? 

Ако всеки от нас опише любовта такава каквато би трябвало да бъде и след това я сравни с това, което е изживявал, изживява или би изживял с оглед характера си, то едва ли ще са много тези, които ще я разпознаят в живота си преди или биха я допуснали занапред, такава каквато принципно би трябвало да бъде. 

Няма друго чувство, което да е толкова кристално чисто и ясно в съзнанието ни, и в същото време да е толкова различно - мътно, непознато и объркващо докато го изживяваме. Всички други чувства са много близки като осъзнаване от една страна, и като изживяване от друга. 

Дали някога ще почувстваме истинската любов, такава каквато я идеализираме в себе си, независимо от проявните ù форми (към човека с който бихме създали семейство, към родители, към деца, и т.н.)? 

Ще успеем ли да отречем себе си, изключвайки завладелия ни егоизъм и отдавайки се изцяло на обекта на любовта ни докато се слеем и станем едно неразривно цяло? Или ще продължаваме всеки за себе си да се наслаждаваме на това уж обединяващо и свързващо хората чувство. 

А може би ще я изживеем като някаква емоция, вместо като постоянно чувство, и ще се залъгваме, че обичаме и че ни обичат? 

Много хора сигурно ще кажат: "Да, аз наистина обичам", и ще вярват че това отразява реалността. Да, те ще се залъгват или ще залъгват другите, ако говорят за онази любов - идеализираната, но е твърде вероятно да казват истината, ако имат предвид онази другата - прагматичната любов, която е съобразена с реалностите на живота и често е единствено възможната за ползвателите ù, с оглед техните характери и мирогледи... 

И в този хаос на мисли идва въпроса, как можем да сме отдадени изцяло на едного (например човека с който бихме изградили семейство), а в същото време да отделяме такова чувство и за децата си, за родителите си и т.н.? Нима всяко отделяне от тази любов не би било пагубно за съществуването й в този идеален вид? Нима пък другата която отдаваме на родители, деца и т.н. не би била непълноценна и вяла... 

Объркващо, нали?! Не го мислете, а се наслаждавайте! И живота като любовта не е идеален, и все нещо няма да ни достига, но това не бива да ни пречи да се чувстваме щастливи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...