Jul 6, 2004, 12:28 AM

Любовта е мъртва 

  Prose
2015 0 0
6 min reading
Любовта е мъртва
(разказ - от цикъла "Кръчмата "Зелената котка")
Вековната гора плачеше. Сеана, кралица на елфите въпреки сравнително крехката си по стандартите на Вечния народ възраст (391 години), чувстваше това толкова ясно, че почти усети как и в нейните очи напират сълзи. Не знаеше откъде й хрумна това, нито пък можеше да обясни причината за внезапната тъга, която я беше обзела. Тя просто седеше в центъра на Арлиндриен - Гората на въздишките на Древния език, вдишваше с пълни гърди нежния като капка роса въздух и се бореше с всички сили със сълзите, които напираха безмилостно към очите й. Нямаше да плаче. Не и днес. Някой друг път - може би следващата седмица, или месец, или година... Тя въздъхна и приседна направо върху тревата, погали бурно разцъфтелите теменужки - яркосини като очите й - и за пореден път прокле мига, в който на главата й бе поставена короната на Вечния народ.
Подобна меланхолия не беше нещо необичайно за елфите и тя го знаеше прекрасно. Проклятието на неестестве ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сибин Майналовски All rights reserved.

Random works
: ??:??