Любовта на баба
Днес баба имаше рожден ден.
Тя стана рано както обикновенно за да си нахрани животинките и да си свърши къщната работа, но този ден небеше обикновен и тя беше радостна. Взе си телефона в джоба на престилката – да не би когато се обадим да не го чуе.
И ето че денят летеше а тя все така чакаше. Та аз съм нейната любима внучка нямаше как да не се обадя помисли си тя.
Можеби съм заета покрай детето затова ще позвъня по-късно. Тя ни разбираше затова, че бяхме заети. Минаваше обяд, вече свършила работата си баба приготви от любимите ни гозби. Заради повода бе заклала заек който опекла и кекс направила и други любими наши неща та ако случайно отидем. Вечерта вече без сили от приготовленията тя полегна да си изспъне болните крака и да си погледа любимия сериал, но не отделяйки телефона от себе си. Все още чакаше обаждане.
И ето на вратата се почука. Отваряйки видя любимите си внуци бяхме и купили подарък че и торта бяхме взели. Започна да ни прегръща и да плаче от радост.
- Благодаря ви. Много ви благодаря.
Казваше тя със сълзи и си бършеше очите.
И ето, че се събуди беше задремала с телефон в ръка. Бършейки сълзите си мислеше колко сме заети и че ни разбира. Тя ни беше простила че забравихме за рожденният и ден и всичко това защото ни Обича.
© Виктория Петрова All rights reserved.
The work is a contestant:
