Беше слънчев пролетен ден. Вятърът леко подухваше и разнасяше аромата на разцъфналите цветчета. А птиците и листата пееха чудна песен.
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а лекият вятър развяваше косите ѝ. През това време тя наблюдаваше всичко наоколо и мислеше. Мислеше за всички тези дребни неща, които я правят щастлива. Мечтаеше. Мечтаеше за магични дни, изпълнени със слънце и чудеса. Надяваше се. Надяваше се да срещне онази мечтаната любов, която цял живот е виждала в своя свят. Времето минаваше, а заедно с това и хората, всеки по своя път. А тя беше напълно отнесена, загубена в едно безвремие, където всичко е възможно, с музиката, разказваща истории.
След малко се насочи към люлката, нейната любима люлка. Когато се залюля, сякаш душата и полетя към една нова Вселена, където въображението, мечтите ѝ се вихреха с пълна сила. С всяко залюляване в нея се зарежда ...