Глава 2 Спомени
В секундата, когато ландърът проникна в нея, Адия вече не виждаше нищо и това не беше от наслада или желание за още. Вече сякаш не беше там, гола в гората. Разни образи се завъртяха иззад очите ù и тя се озова на някакво пристанище, където никога не беше стъпвала. До нея беше ландърът Тилиан и вятърът играеше с дългите му кичури коса.
Адия го прегърна, той прошепна нещо на ухото ù. Това случваше ли се? Приличаше ù на сън или спомени...
- Няма да им позволя да те наранят, Ади – каза ù той. Тя се усмихваше и беше щастлива, вярваше, че той ще я защити.
- Докъде би стигнал срещу тях? – попита тя. Пред тях красивото море отразяваше светлината на слънцето и един кораб на котва леко се полюшваше... чуваха се крясъци на чайки, а в ноздрите й навлизаше солената морска миризма.
- Ще използвам магията.
- Недей, Тилиан. Опасно е.
- Ще направя всичко за теб.
Образът се промени и вече не се намираше на странното пристанище – беше в гора, тъмнината я обхващаше и тя бягаше, повдигайки ...