Майчината песен ...
2 min reading
- Към края сме на март, женския месец - на „по-красивата половина” от човечеството ... Колко празници през първия пролетен месец - на пробуждането и зачатието, на новото начало и надеждите ... Днес е Благовещение, християнският празник на майката и на Пресвета Богородица - образец на всички жени, майки … Света Дева Мария е закрилница на майките, Благовещение е и техен празник - майките, благословени да дават нов живот, се възвеличават ... На красивия пролетен празник, прекланяйки се пред майката на Спасителя на човечеството, мислено свеждаме глави и пред нашите майки - те заслужават нашата обич и блага дума … Незабравим е съкровеният мирис на детството, свързан с неуморните майчини грижи за всичко вкъщи … Светла й памет на моята майка! ... Синеока, тъмнокоса и стройна - така съм я запомнила като по-млада ... И много хубава ... Интелигентна по природа, с вроден усет към красивото ... Беше учила в селското училище за домакини и шиеше добре - на съседки и приятелки ... Научи и мен да шия и да плета, като настояваше да ми предаде всичко, целия си майсторлък, ала ми трябваше повече време и желание ... И на нейното търпение и труд - умопомрачаващ, не бях способна ... Но съхраних, освен шевната й машина и нещо от духа и мириса на великолепията, излезли от милите й пъргави ръце - китеници, дантели ... Сътворени с много любов, усет и вкус - за деца и внуци ... Различни по характер, но безкрайно трудолюбиви и човечни, мисля - неслучайно съдбата събира моите родители, посвещаващи на децата си труд, ум, мечти! ... Майка ми беше с несломим дух, почти винаги весела и жизнерадостно - оптимистична ... Бях я виждала ядосана понякога, не и разплакана ... Тя и на мен, също не ми позволяваше да плача ... С лъчезарната си усмивка, с погледа си нежносин и с мекия си топъл глас, тя все ни желаеше: ''Живот и здраве, здраве и живот!” ... Майка прекрасно пееше народни песни, любимата й песен беше "Гукай ми, гукай гугутке “...
“Дали има глас – по-сладък
от майчиния, тъй нежен…
В гърлото нещо ми драска,
възкръсва стар спомен детски…
Вечер е, с мойте братчета
унася ни гласът меден…
До късно ще шета майка,
навярно, хляб ще омеси……..
А спорен е с песен денят
и придава сила, крепка…
Опитвам да запея пак –
уви, така безуспешно…
Гласът ми пресеква докрай,
мъка пристяга сърцето…
И в миг като че чух – скъп глас
‘‘Гукай ми, гукай…‘‘ да пее…“ ДораГеорг …
© Дора Пежгорска All rights reserved.
