charliemlad (Чарли )
51 113
Feb 10, 2015, 8:22 PM

Майката на Давид 

  Prose » Narratives
880 0 9

The work is not suitable for people under 18 years of age.

22 мин reading

МАЙКАТА НА ДАВИД




На баща ми не му понасяше в България. Вече беше живял десет години тук. През това време беше създал мен. Аз се оказах негов подобрен вариант, взаимствал всичките му пороци и добродетели. Баща ми беше неудачник, но беше симпатичен мъж. Жените го харесваха, а с майка ми живееше само "заради детето". Още преди да се родя с бракът им е било свършено. Докато не се разделиха, когато бях на около шестнайсет години живееха по-скоро като съквартиранти. Очаквах с нетърпение да се разведат, това си беше пълна пародия. 


Когато бях на шест години се преместихме в Палма де Майорка. Със сигурност на южния бряг на залива Палма беше много по-хубаво, отколкото в България. Нямаше ги сивите панелни блокове и боклуците и ровещите в тях гладни псета, нямаше ги онези вечно-намусени хора, които дори не ти отвръщаха, когато ги поздравиш. 


За нещастие моментът не беше подходящ от гледна точка на това, че вече трябваше да съм в първи клас. Оказах се в чужда държава, тоест някаква си автономна област в Балеарските острови, без да знам език, без да познавам никой. Това за едно хлапе е доста сложна промяна. Сякаш сменяш света, а не държавата. За щастие езиците ми се отдаваха. За две години вече говорих горе-долу добър испански. Предимно го научих от игрите си с едно момиченце на име Карла.


Спомням си, че още тогава предпочитах да съм в компанията на момиченцата. Някак си знаех, че са много по-различни от мен и ми беше интересно да ги опознавам. Не че не обичах да ритам топка, да играя на криеница с останалите момчета. С Карла веднъж гледахме някаква сапунка на телевизора на майка ѝ. Видяхме как героите се целуват, прегръщат се и лягат в леглото. Решихме и ние да го пробваме. Разбира се  след нескопосаната имитация на сцената, която направихме и двамата решихме, че е неловко. Спогледахме се и Карла отиде да вземе сладки от кухнята. Почерпи ме, а аз си тръгнах със смесено чувство на неудобство и недоумение какво се е случило. Пълен смях.

Въпреки че тръгнах по-късно на училище, аз все още си приличах на първокласник. Бях по-дребен от останалите момчета и със слабо телосложение. От малък не обичах да ям, винаги ми се е струвало досадно задължение, без което не може - както съня. И двете ги отлагах максимално през деня. Първото ми ядене беше не по-рано от 17-18 следобяд, а лягането винаги беше около 3-4 през нощта. Обичах нощта, тишината, звездите. Звучи сладникаво клише, но клишетата са такива, защото са верни. Кой не обича луната и нощното небе? Аз обичах да живея през нощта. 

Един ден Карла ме учеше да карам колело. 
- Спокойно! Зад теб съм и държа колелото! Ти само карай! 
Завъртях педалите, държах неуверено волана на велосипеда и когато осъзнах, че Карла ме е излъгала се паникьосах - започнах да криволича с колелото, ръцете ми въртяха волана наляво надясно и всеки опит да стабилизирам само усложняваше положението и ме приближаваше към...Сеата на семейство Алварез. Блъснах се с колелото право в колата им, а Карла се хилеше зад мен. 

Господин Алварез стоеше пред къщата си и се опитваше да поправи някакво радио. Обичаше да майстори, особено когато нещо е изнервен. Разбира се и колата си обичаше и лежеше под нея при всеки удобен момент. Вместо да лежи при жена си! 
- Дио мио! О-о-о.... - чух виковете му.
Всякаш бях се блъснал в него. Човекът прояви разбиране, а щети по колата нямаше. Щетите по мен също не бяха сериозни - разкървавено коляно и лакти. 
Карла дойде и съвсем по детински продължи да се подхилква. Не знам защо, но това много ме нарани, очаквах повече съчувствие, нали е МОМИЧЕНЦЕ! Разплаках се като някакъв малък пикльо. А в онези времена вече бях убеден, че съм мъж. Каква шега! 

 Карла беше на 10 и все още ходеше с разни роклички, които майка ѝ купуваше, с тях приличаше на едно момиченце от един анимационен филм. Клекна до мен и с края на рокличката си започна да забърсва раната на коляното ми. 

Не е ли така и в живота на възрастните? Жените ни мотивират да сме смели, лъжат ни че са до нас, ние блъскаме челно в кола, в дърво, в гадния шеф, в какво ли не, а те се появяват чак накрая, забърсват раните ни и това ни стига, за да се изправим отново. Не е ли чувството да се приближиш до една жена, да я заговориш, да си внимателен и да я забавляваш, да я спечелиш, същото като това да караш за пръв път колело без помощни гуми? Всеки път е така. 

Няколко дни не исках да виждам Карла. Стоях си вкъщи и ме беше много срам. Че съм се пребил с колелото, а не я впечатлих как бързо се уча и карам с бясна скорост на улицата пред къщата на господин Алварез. Точно обратното, пребих се и се разплаках, когато тя ми се присмя. 

После дните станаха месеци, Карла се развиваше бързо, като всяко момиче. Ние се преместихме в друг квартал, след това чак в Малага...

Не мислех често за Карла, не знаех че съм я харесвал. Тоест, харесвах я, но не разбирах какво е това. Години наред обаче тази случка изниква в съзнанието ми. Доста силно ми повлия в отношенията ми със жените, сякаш заради това цял живот бях неуверен с тях. Поне първите десет-петнадесет минути, после ставах като баща си. Бях виждал как говори със жените. 

Аз лично не се смятах за хубав, но много момичета са ми казвали, че съм, освен това забелязах, че харесват косата ми (какви странни неща харесват жените?!), как им говоря, как се държа, как ги разсмивам, усещах, че ме обичат и им е приятно с мен. Това ми създаде и много неприятности, в училище и в гимназията много момчета ме мразеха и ми завиждаха. Но никога не ме набиха, мисля че чарът ми помагаше в отношенията със всички хора, независимо от пола. На опашката в магазина, на гишето за получаване на документи, на опашката на живота. Винаги се предреждах. Обичах да мамя системата, правилата...

Не знам дали е заради Карла, но винаги съм харесвал по-големи жени. Държах жената да е по-голяма от мен. Имах чувството, че една по-зряла жена никога няма да се държи момиченцето Карла. За нещастие с по-големите жени е трудно. Не е лесно да си десети клас, а да си тайно влюбен в 40 годишна жена. И математически и теоретически шансовете ти са почти никакви. 

Веднъж с един от малкото ми приятели - Давид пиехме бира до едно баскетболно игрище. Гледахме как останалите играят баскетбол, а ние си говорехме за мачовете от Ла Лига и как Валенсия е вечния "средняк", но ние ще му бъдем верни. 

Баща ми беше комунист, а когато се преместихме в Испания прие по-смекченото описание на политическите му възгледи - републиканец. Вкъщи постоянно сипеше огън и жупел по Америка, разправяше ми какви са ги вършели във Виетнам и къде ли не по света. Разправяше ми как живеем в материален свят и хората са като роботи - работят и си купуват боклуци на кредит, които не могат да си позволят. В думите му имаше много истина, но аз предпочитах да съм капиталист. Исках хубави дрехи, забавления, алкохол, мадами. Кой ли не иска това? А той ми говори за глада в Африка!

Един ден с Давид се чудехме какво да правим.
- Ела у дома, майка ми винаги държи вино и текила вкъщи. - предложи ми той.
- Че кой испанец не прави така? - отвърнах аз видимо незаинтригуван.
- А! Какво ще правиш иначе, ще си правиш чекия на Памела Андерсън ли? 

Запътихме се към апартамента на майка му. Родителите му също бяха разведени, майка му беше художничка. Вятърничев човек.

Дотогава не я бях срещал никога. Казваше се София и беше млада, на около 30 години.
- Ола, Давид! - посрещна го майка му. 
Толкова беше заслепена от прекрасното си синче, че ѝ бяха нужни няколко секунди, за да види, че води и приятел със себе си. 
- Това е Чарли.
- Здравей, Чарли! Как си? Искаш ли да видиш какво рисувам в момента.
Майка му беше типична испанка, гореща и отворена към хората.

По това време въобще не се интересувах от изкуство. Картините бяха драсканици, а книгите асоциирах с досадните учебници. За какво да си развалям очите? И защо да си представям всичко като има филми! Как ли пък няма да си пусна кеч или футбол, а ще седна да чета книга?!

Майка му ни донесе сок и шоколад, а Давид вече пребледняваше от яд.
- Не знаех, че си е вкъщи! Шибана работа, постоянно е вкъщи!
Аз обаче въобще не мислех за текилата и виното. Бях във шок. Досега не бях виждал такава жена! Косата ѝ беше черна, много черна, като моята. Само че нейната беше на красиви къдрици. Предните ѝ зъби бяха малко големи, но пък всичко друго ми се струваше повече от перфектно. Лицето ѝ, гърдите, краката, задника. Беше страхотна мадама. 

- Слушай, аз ще си тръгвам, ще се видим утре. Чао! 
- Добре, добре... - отговори Давид и ме изпрати до вратата.
Мамка му! Не казах "чао" на майката на Давид. Това е повече от просташко, особено като се има предвид, че е дама! Позвънях на вратата и отвори Давид.
- Какво, бе? Да не си забрави някоя играчка!
- Не се сбогувах с майка ти. Забравих.
- МАМО-ОО-ООООО, ЧАРЛИ ТЕ ВИКА! - кресна Давид.
Майка му дойде на бърза крачка, бясна.
- Идиот! Изкара ми акъла, тъкмо рисувах и се изплаших...всичко отиде по дяволите. - беше подскочила, когато Давид я подплаши и размацала по платното с четката. - Какво има?!
- Чарли забрави да ти каже "чао".
- Чао, госпожо, София.
- Чао Чарли, чао...

Какъв срам! Побързах да се изнижа по стълбите надолу. Между втория и първия етаж вече предусещах, че съм близо до изхода и побързах още повече. Пра-а-ас! Паднах и леко се претъркалях. Станах, изтупах се. Какво толкова? Никой не ме е видял. 
Вкъщи не спирах да мисля за госпожа София. Май бях влюбен! Но с над двадесет години разлика... какво като е разведена. Нямам шанс, а и е майка на Давид, той е най-добрия ми приятел.

След няколко месеца отивах към дома на Давид... и кака София. Тогава още се търсихме само по домашния телефон. Предварително се бяхме уговорили да дойда да го взема. Щяхме да ходим да гледаме конни надбягвания.
Позвъних на вратата, но никой не отвори. За пореден път този ИДИОТ се уговаря с мен, но явно е духнал преди да ме изчака да дойда. Живеех на двадесет минути от тях. 

Вгледах се и видях, че вратата е леко открехната. Звъннах отново. Появи се майка му, беше по халат. Не "пеньоар", както му викат в България. "Пеньоар" е онова грозно и протрито одеяло с ръкави, които носят лелките и бабичките. "Халат" е нещо друго. Нейния халат беше копринен с цветенца, беше боса и с мокра коса. Явно излизаше от банята. Толкова се засрамих! Опитвах се да я гледам право в очите и ѝ говорех като робот. 
- Ъм... аз... дойдох да взема Давид, имаме уговорка.
- Да, ама дойде баща му и го взе да се видят. - това рядко се случваше и веднага разбрах, че няма защо да се сърдя на Давид. А и видях кака София. И то каква!
- Ела да видиш какво нарисувах. - покани ме тя.
- А-а, аз такова...въобще не разбирам. А и нали Давид го няма...
- Ела, ела. - задърпа ме за ръката майката на Давид.
- Ти какво си мислиш? Той баща му го е взел за половин-един час, колкото да отбие номера! След малко ще се върне Давид. И по-добре да си тук да го разсееш, че баща му е един безхаберник...
- Добре, госпожо, ще остана. Какво нарисувахте?
- Ето, виж! - влязохме в специалната ѝ стая, където рисуваше.
На една малка кръгла масичка имаше бутилка вино и полупразна чаша. Не беше полупълна, а полупразна, защото вече беше изпила половината! Вдигнах глава към голямото платно. Изведнъж изпаднах в паника, но се държах на ниво. Сърцето ми обаче направо щеше да изскочи от гърдите ми. Майката на Давид си беше направила автопортрет... ГОЛА! 

- Не ти ли харесва, Чарли? 
Малко се позамислих, ако ѝ кажа че ми харесва може да разбере, че харесвам и нея. А тя гледаше на мен като на хлапак, приятелче на Давид. И все пак не е уместно да показваш такива неща... особено на приятел на сина ти, който кипи в пубертета.
- Да, харесва ми. Много хубава картина! Харесват ми пердетата, добър фон. 
- Пердетата? - засмя се тя.
- Госпожо София, ще гледам телевизия докато чакам Давид - казах и вече ѝ показах гърба си, изнизах се като пръдня в гащи.

Вече стоях цял час в апартамента на Давид и майка му. Ставаше ми все по-неудобно, а София се беше затворила в стаята за рисуване и не се чуваше нищо отвътре.
По едно време дойде. Веднага разбрах, че е изпила бутилката вино, че и още.
Метна се на кожения диван до мене, а халата ѝ се разтвори и се видяха красивите и крака и бедра. Разкриваше се всичко, черните ѝ бикини се показваха съвсем лекичко, а тя дори не направи опит да ги скрие. Май не забелязваше. 
- Какво гледаш? 
- Някакъв глупав клип на Бритни Спиърс - казах аз. По това време Бритни беше млада и обещаваща певица, но песните ѝ бяха лигави. Гледах клиповете ѝ, защото ми харесваше.
- Ами, защо го гледаш тогава? Нали е глупав. Харесва ли ти Бритни?
- Не, не ми харесва, песните ѝ са тъпи.
- Не питам за песните.
- Е, харесва ми...нормално е. - отговорих аз.
- А моята картина хареса ли ти? Или само пердетата ти харесват?
Какъв беше този разпит?! Тази жена е опасна! Играе си с пикльото и иска да го сложи натясно, подиграва ми се! Реших да се направя на ударен.
- И мацката ми хареса. Коя е тя?
- Мацката?! Това съм аз, леля ти София...даже май вече "баба" трябва да ми викаш.
- О! Толкова неудобно, не знаех, че сте вие.
- Аз съм, коя да е? Ако някой ще ми позира да го рисувам гол, предпочитам да е мъж. Пиеш ли вино?
- Да, разбира се! - излъгах. Бях пил алкохол точно два пъти, тогава още не ме влечеше алкохола. Повече пушехме марихуана.
София дойде с бутилка вино, отвори я и наля в две чаши. 
- Salute! 

Отвърнах ѝ.
Изпихме две чаши.
Тя продължаваше да налива, докато бутилката не свърши.
За първи път пиех със жена. По-късно осъзнах, че няма по-добра компания за по питие от една жена. И не само за по питие.
- Искаш ли да те нарисувам?
- Ами, що не? - отговорих.
- Добре, ела.

Отидохме в стаята ѝ за рисуване. Вгледах се в разни малки картини и рисунки по хвърчащи листове, които беше закачила из стените. Бяха хубави, беше много талантлива.

- Малко съм грозен... не съм много за рисуване, ама както и да е. - заявих преценката си аз.
- Какво е грозно или не, остави на мен да преценявам! Събличай се.
- Как така?!
- Нали искаше да те нарисувам?!
- Да, ама...не гол!
- Гол ще те нарисувам. Срам ли те е? Няма нищо срамно в голотата. Ето, виж! - каза тя и отвърза колана на халата си. Прекрасните ѝ гърди се разкриха пред мен. Бяха закръглени, стегнати и средни по размер. Зърната ѝ бяха малки и нежни, бледо розови.
- О...а...оллллл! - възкликнах аз. Бях в шок.
- Когато се рисува гол мъж члена му трябва да е леко възбуден. Не в покой, не в ерекция. Леко възбуден. Това е правило. Всяка професия си има тънкости и правила. - обясни ми тя.  - Хайде събличай се.
Съблякох се и останах по боксерки. 
- Готов съм. По боксерки също може да ме нарисувате.
- Как по боксерки, ти луд ли си?!
Представих си как изглежда картината ми по боксерки. Наистина беше неудачно...
- Ами, аз... вие нали казахте... че... обаче изчакайте малко! Защото сега не ми е само "леко възбудено". Пък нали казахте...
София се разкикоти. 
- Докато стигне дотам ще си се успокоил. 
Свалих си боксерките, колкото и да ми беше неловко. Номера е да ги свалиш от раз, да не мислиш много. Минеш ли колената вече няма връщане назад. 

София продължаваше да пие вино и да ме рисува. Стоях като дърво. Пениса ми също.

- Много кръв отиде надолу, да не ти прилошее?! - избъзика ме тя по повод двадесетминутната ми ерекция.

Изведнъж София запали цигара.
- Уморих се. Не ми се рисува повече. Друг път ще го довършим, обаче обещавам, че ще го довършим.
- А-а. Няма проблеми, спокойно! - отговорих аз. Въобще не ми се искаше да си свалям гащите пред нея отново и да стоя надървен докато маца по скицника.
- Очаквах по-малки пропорции, но ме изненада приятно, Чарли.
Боже! Тая не е в ред!
Изведнъж се приближи до мен и си изгаси цигарата в ребрата ми.
- За спомен. - каза ми тя и ми намигна, докато аз виех, но шока от случващото се скова тялото ми и по-добре, защото щях да заподскачам.
- Егати спомена! - заявих възмутен.
- Ти какъв спомен искаш?
- Няма значение, тръгвам си, че ще дойде Давид.
- Давид няма да дойде. Баща му го взе в Барселона за няколко дни.
- Какво?!
- Да, да. Какъв спомен искаш, кажи? Едва ли ти трябва твой портрет, на който си чисто гол.
- Всъщност сте права, не ми трябва.
- А какво ще кажеш за моя? Може даже да си играеш, докато го гледаш. Сложи си го в стаята, подарявам ти го.
- Да, бе, как ще го занеса вкъщи? Какво ще кажа на баща ми?
- М-м-м... мислех, че живееш с майка ти. Но и с нея да живееше... прав си - не е добра идея.

Майката на Давид отиде в хола и се върна с някакъв крем. 
Започна да си маже ръцете и се приближи към мене.
С върха на дългите си и красиви пръсти намаза малко крем по раната от цигарата. После продължи да си маже ръцете обилно.
- Мастурбираш ли? - попита ме тя, изтрелвайки въпроса, все едно ме пита "как си?".
- Ами... да. - признах си аз.
- Това е нормално. А бил ли си интимен с момиче досега? А с жена? 
- Не, само сме се целували и натискали. - изпях си всичко.
- Искаш да кажеш, че още никоя жена не те е докосвала ТАКА? - каза тя и хвана члена ми.

След няколко минути вече се миех в банята. Тя дойде да се измие също. Толкова беше неловко. Нямах търпение да се облека и както винаги да се изстрелям надолу по стълбите. 
Облякох се, седнах на един стол и зачаках да се върне. След малко тя дойде, усмихна се и се държеше сякаш нищо не е станало. 
- Искаш ли сладолед? - попита ме тя.
Сладолед?! Сладолед?!?! 
- Не, госпожо София. Ще си тръгвам, ще отида да си взема някой филм. - измислих си причина набързо.
- Филм ще си вземеш... добре... и-и... нали няма да казваш на Давид за... това че те рисувах? 
- Няма, госпожо София. 
Майката на Давид ме изпрати до вратата. Усмихна се и рече:
- Адиос, Чарли!
- Адиос, госпожо София.
След като чух как се затваря вратата се подготвих за обичайния спринт надолу по стълбите. Вече познавах парапета много добре, знаех къде е най-коварен, къде е счупен и трябва да си вдигна ръката, за да не ми се забият трески в дланта. Вече бях майстор в тази дисциплина! 
Засилих се по дължината на етажа, беше около 5 метра. Но още на първия метър усетих, че колената ми са омекнали, че не мога да тичам! 

За първи път си тръгвах от Давид, слизайки толкова бавно по стълбите.


















© Чарли All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен ми хареса разказа. Изказът е много лек и приятен за четене. Не ми е нужно да навлизам в дълбоки разсъждения. Звучи като приятна фантазия от мъжка страна, в което няма нищо лошо. Сещам се за една мисъл на Оскар Уайлд: "Не съществуват нравствени или безнравствени книги. Книгите са добре или зле написани. Това е всичко." Така и този разказа - той е добре написан
  • Е, през целия разказ има доста други работи. Накрая героя получава една чекия, няма никакъв секс тук. Според мен симпатията му си остава платонична.
  • Много точно си уловил емоциите на героя си. Еротиката се нагнетява ред след ред. Абе въобще хареса ми.
  • ... още думи

    Забелязала съм, че повечето разкази, които придобиват значение на популярни, са съобразени с някакъв привиден формат. Да изброявам ли... възможно кратък, възможно изчерпателен... и.т... Всичко, което се шири в пространство, недопустимо в параметрите на допустимото време, просто бива отминато...
    Та... исках да кажа, че думите са толкова, колкото е нужно и не бива да се притесняваш, ако на някой му се сторят в повече.
  • Не разбрах кой и какво да понесе?
  • ... даже може още да понесе...
  • Харесах!
  • Благодаря, Бети! Радвам се, че ти харесва.

    За дължината и аз се притеснявам, но не мога по-кратко. Така "на око" ми се струва, че не емного дълго - около 2 книжни листа ми се струва. Което не е много за разказ.
  • Не ме притесни дължината на разказа... бива те!
    Много добър разказвач си!
    Ще те чета...
Random works
: ??:??