21. Съдии и Прокурори
Съдия Мария Петрова седеше зад масивното бюро и довършваше маникюра си. В пепелника догаряше поредната цигара. Тя взе внимателно друга от кутията “Кент”, лежаща на бюрото, сложи я между силно начервените си устни, взе масивната златна запалка “Картие” и щракна внимателно, за да не повреди лака, който беше току-що нанесла на грижливо подържаните си нокти. Това дело беше елементарно, личеше още от пръв поглед. Усложнения не можеше да се очакват. Момчето щеше да отнесе поне 15 години. Убийство на служебно лице беше тежко обвинение, въпреки наличността на елемент “по невнимание”, което едва ли щеше да бъде взето предвид от Прокурора по делото. Съдийката добре познаваше тази “стара мома” - активен борец. Лежала в затвора няколко месеца и излязла от там едва ли не “национален герой”. Такива “герои и героини” имаше стотици. Мария Петрова не можеше да ги търпи. Дошли от селата, настанили се в разкошните къщи на богати софиянци, отглеждаха кокошки и зайци в баните. За собс ...