ДРАГОМИР
Старши лейтенант Драгомир Петков се събуди, много след като тръбата бе свирила за физзарядката на войниците. Снощи, след срещата с младата циганка, дълго не можа да заспи. Целувките ù все още изгаряха устните му, но тя спря до тук, въпреки настойчивостта му, въпреки обещанията и кандърмата. Тя не отстъпи и като изплашена сърничка се измъкна от обятията му и изчезна в нощта. А нощта беше вълшебна - топла и ясна. Звездите ярки и едри, като че ли бяха сочни плодове, готови да бъдат обрани от нечия ръка. Нямаше и следа от облак, а тихият есенен шепот на вечерния бриз съпровождаше любовното мълчание на двамата млади, слели устните си. Тайната формула на чувствата, която някои наричат «любов», беше неизследваната материя, която ги караше да тръпнат от първия допир, да се стремят да се слеят в едно неразделно цяло. Но палавата Назлие знаеше как да спре своя импулс, как да подчини мъжа. Как да го накара да я желае още по-силно, още по непреодолимо, да го увлече и след това леко отблъс ...