Има нещо по Пътя ти, което никой не може да ти даде, никой не може да те научи и то е това, което ще те прави майстор в избраната от теб дисциплина.
    Въпреки че и Шира, и Ръмжачът бяха тук, тази нощ думата бе взел вълкът, който иначе рядко говореше, особено толкова дълго, а обикновено даваше думата на котарака.

- Ако искаш някога да постигнеш майсторство в карате, най-важното условие е изцяло да се отдадеш на бойното изкуство, да живееш, за да практикуваш, всяко нещо във всеки момент, което правиш да е част от личното ти усъвършенстване в Пътя ти, а ако не е - съзнателно да го направиш част от него.

- Не можеш сам да се обявиш за майстор - продължава урока косматият ми учител - не можеш дори и да си помислиш, че си майстор, защото няма как да бъдеш такъв в собствените си очи...

- Как мислиш, ще успееш ли да постигнеш майсторството някога? Това естествено е риторичен въпрос - продължава Ръмжачът, улавяйки леко зашеметения ми поглед - На който те оставям да си отговориш сам.

Докато мигна и беше изчезнал... като сън...  Погледнах въпросително към странно мълчаливия днес котарак.
   - Dum vivimus, vivamus! - каза Шира и също изчезна, оставяйки ме сам в празното доджо.
   След консултация с латинския речник успях да го преведа като - "Докато сме живи, нека да живеем!" Всъщност изказване типично в негов стил.