Aug 17, 2007, 9:33 PM

Майсторът и Маргарита 

  Prose
1564 0 38
5 min reading
Жената се подаде на терасата.
- Майсторе, майсторе, ела да обядваме.
- Имам още за двайсетина минути работа и идвам.
Жената кимна и се прибра. Харесваше и сръчността, с която младежът работеше. Нае го по препоръка на свои познати. Къщата се нуждаеше от ремонт. Парите не бяха проблем, но качествен майстор...
Сега се убеждаваше в правилния избор. Още когато го доведе, той и каза какво трябва да се направи и колко ще струва. Без да я лъже. А можеше. След онази клиника се чувстваше уязвима. Хората знаеха за нейното състояние и се домогваха до нея. Богата наследница, преживяла тежко смъртта на родителите си. Сестрите и си имаха своя живот, но се месеха в нейния активно. След катастрофата побързаха да я обявят за луда и да я пратят в клиниката. Наследството можеше да остане за тях. Там обаче попадна на свестен доктор, който вместо да я тъпче с всякакви успокояващи лекарства, започна дълги и изчерпателни разговори с нея. Година след това беше готова да се върне към нормалния живот. Само поняк ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??