- Исках да ти кажа, че без теб няма музика, Ади.
- Мина много време, Дейв.
- Знам, знам... Но всяка вечер се измъчвам, всяка вечер се чудя как можах да те оставя сама в тъмната стая, та нали ти обещах да бъда винаги с теб и да те пазя!
- Дейви, вината беше моя...
- И как можах да не ти кажа всичко, което имах да ти казвам.
- Дейви, всичко е наред, аз знаех...
- Аз просто си тръгнах - той сякаш не я чуваше. - Тръгнах си и не казах нищо. Изненада ме, наистина. Не го очаквах. Знаех, че нещо не е наред, но не знаех, че е толкова сериозно.
- Дейви, за мен също беше изненадващо, просто го реших.
Дейви повдигна вежди. Той рядко се ядосваше, но сега изглеждаше по-гневен от всякога.
- Просто си го решила!? Просто си го решила?! Ади, ти така ли решаваш нещата?! Знаеш ли колко време ми трябваше да се реша да ти предложа да живеем заедно, дори да се оженим?! Знаеш ли колко време ми отне, докато се реша да ти купя пръстен?! Просто го реши и ме напусна, точно в деня, когато щях да ти се извиня за вс ...