---
**Сцена**: Малкото момиче Блу седи на стара, износена пейка, краката ѝ висят над меката земя, а между пръстите ѝ нежно се върти пухкаво глухарче. Тихо към нея пристъпва старец с побеляла коса и лице, набраздено като древна карта. Той сяда до нея, и двамата мълчат за миг, докато...
**Блу** *(гледайки към глухарчето)*:
Защо вече не ги гоним? Глухарчетата, имам предвид. Някога ги гонехме, нали? И ти си ги гонил, когато беше малък, нали?
**Старият мъдрец** *(усмихвайки се със спомени в очите)*:
Ах, мечтите, които глухарчетата носят. Да, гонех ги някога. Бос тичах по поляните, а вятърът ме галеше като стар приятел. Но това беше толкова отдавна, дете.
**Блу** *(любопитно, с мекота в гласа)*:
А какво се случи? Защо спря?
**Старият мъдрец** *(вдигайки поглед към облаците, сякаш търси нещо изгубено)*:
Животът се случи. Пораснах, както всички хора. Казаха ми, че гоненето на вятъра не води никъде, че има по-важни неща, за които да се бориш.
**Блу** *(леко нацупена)*:
Като какво? ...