Oct 28, 2009, 1:06 PM

Малки катастрофи

  Prose
754 0 0
2 min reading

         

                    Размисли над една банална метафора

 

  

    Пътуваме! Винаги пътуваме за някъде. Всеки ден бързаме за някое важно или не толкова важно събитие в нашия живот. И може би защото винаги бързаме, а може би от чист мързел, забравяме да проверим дали е в изправност автомобилът ни. А той, горкият, не винаги е наред, колкото и да ни се иска да е обратното. Прекалено дълго е стоял на студа или много отдавна не сме сменяли маслото, стъклата са наакани от гларуси, мигачите - единственият му начин за комуникация с останалите участници в движението, са в почти окаяно състояние. А вътре в купето, където се возим Ние, е меко казано зле - фасове, разпилени касети или дискове с доста позабравени шлагери, мръсни салфетки, празни бутилки от минерална вода, изобщо - боклуци, боклуци от вчера, от онзи ден, от преди три месеца, че може и повече...

    И така - ние потегляме, да, знаем, че много неща не са в изправност (особено спирачките), но бързаме. Опъваме платната и хайде - към събитието! Газ, спирачки, газ, спирачки, мигач (ако проработи) и хайдеее - към събитието! А то - събитието, много често се оказва, че може и без нас, жалко само, че толкова много сме рискували с този разбит автомобил. А рискът в пътуването (особено с неизправен автомобил) е неизбежен. И няма никакво значение дали сме трезви или не, дали сме се наспали добре или сме будували до късно с някое глупаво шоу по телевизията, дали сме погълнали неограничено количество кафе или просто сме забравили да си купим такова. Тя - катастрофата ще се случи, рано или късно (мен, ако ме питате, най-добре е да се случва всеки ден - така сетивата ни никога няма да заспят). Ако пък случайно не катастрофираме, то не означава, че сме непременно много добри шофьори, не, това си е просто чист късмет, защото всички останали участници в движението са като нас. А малката катастрофа няма да ни навреди, тя само ще ни припомни да ремонтираме автомобила си (все едно къде и как, но най-важни са спирачките, просто защото не можем да разчитаме на съвестта на другите). И двигателят, разбира се, за да изчезнем възможно най-бързо от местопрестъплението.

 

    Тия мои размисли много заприличаха на "Правилник за движение по пътищата". Не можах да се въздържа - тази банална метафора ме вдъхнови. Пък и какво сме всъщност? Пътници по магистралата на Живота (ха-ха-ха - още по-банално). Или просто... хора, тръгнали по Пътя си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...